1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София, 19.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3066 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Договорен фонд „К. Капитал“, създаден чрез преобразуване на инвестиционно дружество „Капман Капитал“ АД по реда на чл. 141, ал. 5 ЗДКИСДПКИ, чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД, [населено място] срещу решение № 484/01.03.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 501 от 31.03.2014г. по т. дело № 1329/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав и Договорен фонд „К. Капитал“, действащ чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД да заплати на „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД, с предишно наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 15 лв. – държавна такса за касационно обжалване на предходно постановеното по делото прекратително определение.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Капман Капитал“ АД срещу „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведеното на 20.02.2012г. извънредно Общо събрание на облигационерите по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071 на емитента „Флорина България“ ЕАД /с актуално наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД/ и по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на гореописаните решения като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 9 450 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Релевира доводи, че изводът на въззивната инстанция, че Общото събрание на облигационерите /О./, проведено на 20.02.2012г., е компетентно да вземе решения за промяна в условията на записаната емисия облигации, които да бъдат обвързващи за всички облигационери, вкл. неприсъствалите/непредставените и гласувалите „против”, е в противоречие с разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и основни принципи на гражданското и търговското право. Прави оплакване, че направеното от САС разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ е в противоречие с нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА и с правния статут на О., което не е орган на акционерното дружество, а представлява форма, чрез която притежателите на облигации решават въпроси от взаимен интерес /чл. 100а, ал. 7 ЗППЦК, към процесния момент чл. 100а, ал. 6 ЗППЦК/. Касаторът поддържа, че въпросите от взаимен интерес, по които О. е компетентно да взема решения, следва да се тълкуват систематично с останалите разпоредби на ТЗ и ЗППЦК, уреждащи правата на облигационерите – колективни права за защита интересите на облигационерите срещу действия на дружеството, които могат да рефлектират върху правата им на кредитори. Относно твърдяното процесуално нарушение сочи, че въззивният съд неправилно не е разгледал по същество възражението на ищеца относно необходимостта за постигане на съгласие между двете страни по правоотношението и липсата на изразено съгласие от компетентен орган на дружеството – емитент за промяната, а единствено е констатирал, че ищецът няма право да релевира възражение за липса на съгласие от страна на емитента в материалните правоотношения между страните.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите едностранно да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество, и с какво мнозинство следва да бъде взето такова решение, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери /вкл. за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“/ и за дружеството-емитент на облигациите?
Явява ли се изричното предвиждане в проспекта на облигационната емисия по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?“
Във връзка с първото условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа, че даденото от САС разрешение на формулираните материалноправни въпроси не отговаря на точния смисъл и духа на закона, поради което съставлява порочна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се на липса на изрична нормативна уредба, която лимитативно и изчерпателно да посочва правомощията на Общото събрание на облигационерите, и излага съображения, че разрешението по съществото на спора е в противоречие с общата разпоредба на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и с основни принципи на гражданското и търговското право за свободата на договаряне, забраната за едностранно изменение на условия по вече сключен договор, силата на договорите на закон между сключилите ги страни и относителния характер на облигационните правоотношения, поради което е необходимо тълкуване и прилагане на закона от касационната инстанция. По отношение на второто условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от развитие на правото, касаторът се аргументира освен с липсата на изрична законова уредба, непълнотата в нормативната уредба относно правомощията на О. и реда за изменение на условията по вече емитирани облигации, на която двете съдебни инстанции също са се позовали, също и с липсата на установена задължителна съдебна практика. В подкрепа на довода за непълна нормативна уредба касаторът сочи и последвалата в края на 2012г. законодателна промяна в ЗППЦК относно режима на предлагане на облигации, като съгласно мотивите на законопроекта същата е приета с цел отстраняване на констатирани практически проблеми.
Ответникът „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД с предишно наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
По отношение на установените по делото от първоинстанционния съд обстоятелства от фактическа и правна страна въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин ги е направил свои собствени.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивника /ищец/ относно характера на договора за облигационен заем като проста съвкупност от успоредно съществуващи индивидуални такива договори между емитента и всеки облигационер от съответната емисия, както и по отношение на невъзможността условията по емисията да бъдат променяни с решение на Общото събрание на облигационерите /О./, взето с кворум и мнозинство, но не и с единодушие. Посочил е, че следва да се отчитат особеностите на облигационния заем като комплексно и сложно правоотношение, възникващо от специфичен фактически състав и съществуващо в правния мир, освен като множество от едновременно и успоредно, паралелно съществуващи индивидуални правоотношения между облигационерите и емитента, но и като съвкупност от права на неперсонифицирана и правно регламентирана общност от субекти /облигационери/ – носители, освен на индивидуални, но и на колективни, групови права, насочени спрямо същия емитент.
Съдебният състав е изложил съображения, че единствените, законоуредени в ТЗ „органи“ на субектите – носители на права /облигационерите от една емисия/, извън довереника на облигационерите по чл. 100а и сл. ЗППЦК, са представителите на облигационерите и общото им събрание /О./. По отношение на О. единствената законова разпоредба, която съдържа някаква уредба на функциите му /извън начина на свикването му и персоналния му субстрат – чл. 214, ал. 1-4 на ТЗ/, е разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ, предвиждаща, че за общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за Общото събрание на акционерите /ОСА/.
С оглед липсата на достатъчна нормативна уредба на съществени за правата на страните по облигационния заем въпроси, включително за възможността, предпоставките, процедурата и компетентните за това органи на страните по облигационния заем, за двустранно изменение /за едностранната невъзможност срв. чл. 207, т. 2, in fine ТЗ/ на условията по вече емитирана емисия, въззивната инстанция е приела, че на препращащата разпоредба на чл. 214, ал. 5 ТЗ следва да се придаде по-широк обхват, отколкото предметното препращане само към свикването, кворума, мнозинството, гласуването и воденето на протокол в О.. В този смисъл, въззивният съд, позовавайки се на доктриналното становище на проф. д-р К. К., изложено в „Облигациите по българското акционерно право“, „Софи-Р“, 2003г., и въз основа на разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ТЗ е направил извод, че облигационерите имат право да вземат отношение по всеки въпрос, който засяга емитираните облигации и облигационния заем, а О. е органът, който може да прави предложения за изменение на договора, както и да приема или не евентуални предложения на АД за изменение на договора под различна форма /напр. спогодба, изискване за обезпечаване или отказ от него, отсрочване на падежа, промяна на условията за погасяване на заема или промяна на лихвения процент, какъвто е и процесният случай/.
Съдебният състав се е аргументирал със значителните прилики между ОСА и О., разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ТЗ, изрично установената в чл. 207, т. 2, in fine ТЗ компетентност на О. да вземе решение за императивно изискващото се от закона съгласие на облигационерите от предходни неизплатени емисии за емитиране на нова такава, както и с представената от ищеца /настоящ касатор/ Практика на КФН, с резерви, че същата е неприложима, доколкото е издадена през 2011г. Приел е, че липсата на предвидени условия и ред за промяна в условията, при които са записани облигациите, се явява принципно допустима, но следва изрично предварително да бъде оповестена в проспекта, като в този случай ОСО е органът, който може да изрази воля за облигационерите за промяна в условията, при които са емитирани облигациите.
Въззивният съд е заключил, че доводът на въззивника /настоящ касатор/ за индивидуален договорен характер на правата на всеки облигационер с правопораждащ факт също индивидуален договор между всеки облигационер и емитента, не отчита особеностите на облигационния заем като източник и на колективни права, упражняването на които по отношение на емитента се реализира именно чрез О.. По отношение на отликата на многостранните сделки – решения от едностранните и двустранни сделки /договори/ на облигационното и общото гражданско право, включително и задължителността им за малцинството от участниците в същите, се е позовал на практика на ВКС, обективирана в Решение № 1548/02.12.2003г. по гр. д. № 1566/2002г. на ВКС, ТК и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения и по силата на разпоредбите на чл. 214, ал. 5, чл. 212, ал. 2 и чл. 207, т. 2, in fine ТЗ въззивната инстанция е направила извод, че О. чрез постигнатите в конкретния случай кворум и мнозинство от облигационерите по конкретната емисия /представени на О., проведено на 20.02.2012г., 6 734 броя облигации, представляващи 84.175% от издадените облигации по емисията; приети решения с мнозинство 99% от представените на събранието облигации, като срещу приемане на решенията е гласувал единствено ищецът, притежаващ 62 облигации/ е компетентният орган да приеме решенията, прогласяването на чиято нищожност е предмет на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което този иск се явява неоснователен.
Неоснователността на оплакването, базирано на твърдения за липса на постигнато между страните съгласие за промяна в условията на процесната емисия, доколкото липсвало решение на едноличния собственик на капитала на ответното АД – емитент, за такава промяна, е аргументирана с обстоятелството, че ищецът няма право да се позовава на липса на надлежно формирано и обективирано от компетентен орган на дружеството – емитент решение /в случая решение на едноличния собственик на капитала на ответното АД – емитент/. Според въззивната инстанция материалноправно легитимиран да релевира такова възражение по делото е само ответникът в исковото производство – дружеството – емитент.
По иска с правно основание чл. 74 ТЗ:
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е препратил към мотивите, изложени по отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като и във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания по смисъла на чл. 269 ГПК, а се прави препращане към изложеното по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни формулираните от касатора правни въпроси.
Предвид доводите на касатора, посочените от него материалноправни въпроси и мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт, настоящият съдебен състав счита, че релевантните материалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос – с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?
Посочените материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение. Предвид непълнотата в правната уредба по отношение на компетентността на Общото събрание на облигационерите и реда за изменение на условията по емитирани облигации, липсата на създадена трайноустановена практика на ВКС по относимите материалноправни въпроси и с оглед възможността за противоречивото им разрешаване, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 240 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484/01.03.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240 лв. и да представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. При непредставяне на платежния документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в посочения срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.