О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София,20.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№1823 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк” АД срещу определение №194 от 07.05.2019г. по ч.т.д.№208/19г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №670/20.12.2018г., постановено по т.д.№513/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявените от „Инвестбанк” АД установителни искове по чл.422 от ГПК против Ш. С. Гюляб и Вели С. Гюляб, за установяване на вземанията, представляващи сумата от 95 784,27лв. просрочена главница, сумата от 15 609,54лв. договорна лихва за периода 27.05.2015г. – 16.03.2017г. сумата 14 929,11лв. лихви за забава за периода 27.06.2015г. – 16.03.2017г. включително, сумата от 32 265,29лв. неустойка и лихва за забава, сумата от 25,50лв. такса за обслужване на кредита, сумата от 373,45лв. служебно подновени застрахователни премии, сумата от 60лв. нотариални такси и сумата от 574,70 лв. комисионна за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2017г., които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека от 15.07.2008г., изменен е Анекс №1/21.09.2012г., Анекс №2/28.10.2013г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3866/2017г. на ПРС срещу солидарния длъжник по договора и наследодател на ответниците – С. Вели Гюляб.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора: За да са налице предпоставките за наличие на мълчаливо приемане на наследство по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН, достатъчно ли е наследникът, в отговор на исковата молба с правно основание чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК, предявени въз основа на възражение от наследника срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена срещу неговия наследодател, да заяви/признае, че отношенията между него и ищеца са възникнали и произтичат от вземането, за събирането на което е издадена заповедта, а именно договорът за кредит? 2.1 С оглед преценката на наличие на приемане на наследство чрез конклудентни действия по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН достатъчно ли е да се установи, че процесуалната защита по дело с предмет вземания от договор за кредит на наследниците и на останалите страни по договор за кредит е идентична? 2.2.От значение ли е какви конкретно процесуални действия са предприемат, за да се приеме, че те представляват конклудентни действия за приемане на наследство? 3.Ирелевантно ли е обстоятелството, че отказът от наследство е вписан след отговор на искова молба и допълнителен отговор на искова молба и не следва ли съдът да прецени какви конкретни факти и обстоятелства са заявени от наследниците в отговора и в допълнителния отговор с оглед преценката дали е налице приемане на наследство по реда на чл.49 ал.2 от ЗН? Счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба Д. И. Г., Ш. С. Гюляб и Вели С. Гюляб не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 22.04.2016г. за прекратяване на производството по т. д. №27/2016г. на Търговищки окръжен съд. Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от „Инвестбанк” АД възражение за недействителност на отказите на Ш. С. Гюляб и Вели С. Гюляб от наследството на С. Вели Гюляб, вписани в Пловдивски районен съд под №138/2018г. по заявление от 26.02.2018г. и под №201/2018г. въз основа на заявление от 22.03.2018г. Изложил е доводи, че вписването на отказите от наследство след предявяване на исковата молба и след подаване на отговор и допълнителен отговор на исковата молба, е ирелевантно, тъй като отказите обективират основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицата приети от съда за ответници по иска. Приел е, че възражението по чл.414 от ГПК, че процесната сума не се дължи, съответно проведената в исковото производство по чл.422 от ГПК защита не съставлява приемане на наследството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Първите два формулирани от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси са свързани с крайния извод на въззивния съд за липса на мълчаливо приемане на наследството от страна на ответниците Ш. С. Гюляб и Вели С. Гюляб преди извършването на изричния отказ от наследството на техния наследодател С. Вели Гюляб. Въпросите обаче не съответстват на изложените от въззивния съд мотиви. Въззивният съд не е направил констатации, че ответниците Шейнай Гюляб и Вели Гюляб са признали за съществуването на отношения между тях и ищеца, възникнали от договора за кредит, нито е обсъждал като релевантно за спора обстоятелството, че ответниците Ш. С. Гюляб и Вели С. Гюляб са изложили идентични доводи и съображения с третия ответник по иска Д. Г..
Обуславящи за изхода на спора са въпроси по т.2.2 и т.3 от, но по отношение на него не е налице селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл.49 от ЗН е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и която е съобразена от въззивния съд. Съгласно задължителните разяснения в т.14 от ППВС №4/64г., както и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №535/02.09.2011г. по гр.д. №92/2010г. на ВКС, II г.о., решение №395/ 04.11.2010г. по гр.д. №309/2010г. на ВКС, II г.о., решение №68/13.09.2010г. по гр.д. №3382/2008г. на ВКС, IV г.о., приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Волята на наследника за приемане на наследството трябва да е ясно изразена и да не буди никакви съмнения. В ППВС №4/64г. се дава пример с подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, но и за това действие се казва, че то е само една възможност, която сочи на мълчаливо приемане на наследството. В решение №64/24.02.2010г. по гр. д. №3838/2008г. на ВКС, IV г.о., в което по реда на чл.291 от ГПК е счетена за правилна практиката в решение по гр.д. №596/1991г. на ВС, I г.о., изрично е посочено, че приемането на наследството не се предполага, а трябва да бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат несъмнено на наличието на воля у наследника за приемане на наследството. Ако действията са двусмислени и от тях е възможно да бъдат направени различни изводи, приемане на наследството няма. В решение №145 от 23.11.2011г. по т.д.№1018/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., е посочено, че не съставлява приемане на наследството заявлението в подадено възражение по чл.414 от ГПК, че процесната сума не се дължи.
Въззивният съд е съобразил тази практика, като е изследвал събраните писмени доказателства и е изложил обосновани съображения за правните и фактически изводи, до които е достигнал. Съдът е преценил съдържанието на подадените от ответниците Ш. Гюляб и Вели Гюляб отговори на исковата молба и допълнителна искова молба, като е преценил, че изявленията им, че процесните суми не се дължат, не представляват действия, които несъмнено да предполагат намерение за приемане на наследството по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН. Даденото разрешение на правния въпрос е обусловено от конкретните доказателства по делото, а не е резултат на противоречие с практиката, поради което по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №194 от 07.05.2019г. по ч.т.д.№208/19г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.