О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 16.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№110 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №532 от 29.10.08г. по гр.д. №862/08г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение №578 от 02.07.08г. по гр.д. №203/08г. на Великотърновския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. П. Н. против община В. положителен установителен иск – че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на нива от 1 декар в местността “Т”, в землището на с. А..
В. съд е приел, че наследодателят на ищеца – П. Н. П. е закупил процесната нива от К. Д. , К. Д. и А. Д. с писмен договор от 18.08.1971г. и от този момент до 1992г. е владял нивата като своя. Имотът не е отчуждаван, не е включван в селскостопанска организация, не е предоставян за ползване, не е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, нито пък за него е изплащано обезщетение по ЗСГ. Обявен е за общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. От правна страна е прието, че договорът от 1971г. няма вещно прехвърлително действие и не легитимира праводателя на ищеца като собственик. Нивата не е придобита и по давност, тъй като ЗСГ спира течението на давността, а периодите от сключването на договора до влизане в сила на ЗСГ – 18.08.71г. – 30.03.73г., както и последващият период след отмяната на ЗСГ до преустановяване на владението – 20.03.90г. – до 1992г. не формират 10 годишния срок, изискуем по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на имота по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. П. Н.. В нея той поддържа оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че владението на имота е продължило само до 1992г., като в действителност данните по делото сочат, че до смъртта си през 1999г. наследодателят на ищеца е владял имота. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпросите за прекъсване и спиране на давността, като се сочат конкретни решения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съществените материалноправни въпроси, които се поставят в случая са следните – подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в приложното поле на чл.12, ал.2 от ЗСГ /отм./, за която не е било заплащано обезщетение и която не е била отнемана фактически от собственика и; може ли да бъде придобита по давност такава земя и при какви условия; кои имоти се включват в обхвата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, какъв е техният статут, могат ли тези имоти да бъдат придобити по давност. По тези въпроси липсва установена трайна съдебна практика, ето защо разглеждането им от ВКС по повод конкретното дело ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №532 от 29.10.08г. по гр.д. №862/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: