О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр.София, 11. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1876/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1* на Варненския окръжен съд, постановено на 02.10.2009 год. по в.гр.дело № 954/2009 год., с което е оставено в сила решение № 917 от 01.04.2009 год. по гр.дело № 9232/2007 год. на Варненския районен съд за отхвърляне предявения от З. Н. С., ЕГН ********** от гр. В., кв.”Г”, ул.”Г” № 33 и Г. Н. А., ЕГН ********** от гр. В., кв.”Г”, ул.”Г” № 33 против Д. С. С., ЕГН ********** от гр. В., кв.”Г”, ул.”Х” № 12 иск за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв.”Г”, СО”Р”, с площ 95.89 кв.м. от новообразуван имот № 167 по ПНИ, целият с площ от 704.04 кв.м. при граници на частта: път, имот № 1* имот № 170 и останалата част от имот № 1* при твърдения за придобиване на собствеността по силата на завършила в тяхна полза реституционна процедура с решение на ПК-Варна № 574 от 07.12.1998 год. и за придобиване на собствеността от техния наследодател по силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1928 год. до 1952 год., на основание чл.108 ЗС.
Недоволни от въззивното решение са касаторите З. Н. С. и Г. Н. А., представлявани от адвокат Д от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно – задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Прилага определение на Върховния касационен съд.
От ответника по касация Д. С. С., представлявана от адвокат Н от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсва идентичност на имота по н.а. № 1220/1904 год. и този, който се владее от ответника. Освен това с оглед представените писмени и гласни доказателства е направен извод, че отсъства първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.108 ЗС намира, че касационната жалба е допустима и редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не е посочена противоречива съдебна практика.
Отделен е въпросът, че случаите, в които по повдигнатия въпрос няма съдебна практика, ще са крайно редки тъй като законите уреждат отношения, които са съществували и преди приемането им.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което не е сторено.
Представеното определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ІV гражданско отделение за недопустимост на касационното обжалване касае аналогична фактическа обстановка с оглед доказателствена тежест и правилност на съдебния акт.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 450 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 02.10.2009 год., постановено по в.гр.дело № 954/2009 год. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Н. С. ЕГН ********** и Г. Н. А. ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.”Г” № 33 да за платят на Д. С. С. ЕГН ********** от гр. В., кв.”Г”, ул.”Х” № 12 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 450/четиристотин и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: