О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №237/2010 г.
Производството е чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. „Български пощи „ гр. В. срещу решение №199 от 10.12.2009г по гр.дело № 456/2009г. на Видински окръжен съд , с което е потвърдено решение от 22.07.2009г по гр.д.325/2009г на Видински районен съд, постановено по трудов спор за изплащане на обезщетение за принудителна безработица ,на основание чл. 59 от КТ по колективен трудов договор и чл. 225 ал.1 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния съд по въпроса за действието на колективния трудов договор спрямо присъединили се работници по чл. 57 ал.2 от КТ и доказателствената им тежест да установят това обстоятелство ,ако се позовават на КТД . С игнориране на комулативното условие да е налице изрично писмено заявление за присъединяване ,както и с преобръщането на доказателствената тежест ,въззивният съд е обективирал основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Приложени са решение №178 от 15.07.2003г на ВКС ІІІ г.о ,както и решения от практиката на ВАС ,включително определение №433 от 13.04.2010г на ВКС ІІІг за допускане до касация на друго въззивно решение по въпроса за приложното поле на колективния трудов договор . Поддържа се и довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,съображения по този критерии не са развити.
Ответника по касация С. Л. Ц. поддържа ,че същински основания за допустимост не са налице , тъй като във връзка с доказването процесуални нарушения не са допуснати
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІгр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на касатора е поставен процесуалния въпрос за подлежащите на доказване обстоятелства , при твърдение от страна на ищеца за присъединяване към действащ колективен трудов договор. Съгласно чл.57 ал.2 и т.4.1 на конкретния КТД ,за нечленуващи в синдикалните организации работници условията са да отправят писмено заявление по образец и да внесат определената парична вноска. Ако въззивният съд бе възложил в доказателствена тежест на ответника,вместо на ищеца , установяването на което и да било от тези условия, или ако бе направил извод ,че изпълнението на едно от тях е достатъчно за положителното установяване на присъдиняване ,то поставения в изложението въпрос би се явил основание за допускане до касационно обжалване. В случая обаче въззивният съд е съобразил друго доказателствено правило ,а именно задължението си да обсъжда само тези фактически възражения на ответника , които последният е въвел в отговора си на исковата молба. При положение , че ответният работодател е отговорил на твърдението на ищеца във връзка с качеството му на присъединена страна по чл. 57 ал.2 от КТ , като е изтъкнал единствено правопогасяващ същото факт , а именно неплащане на вноска за съответната година от страна на работника (заплащането на съответните вноски за предходни години от действието на КТД, от страна на конкретния ищец, е било установено и безспорно), при положение , че при този отговор първостепенният съд е приел първата предпоставка ,т.е наличието на отправено заявление за присъединяване, за безспорно установено обстоятелство , а във въззивната жалба срещу решението на ВРС,работодателят не се е оплакал от неправилно процедиране при отделяне на спорно от безспорно ,то и доводите за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос какво подлежи на доказване в хипотезата на чл. 57 ал.2 от КТ и кой следва да го докаже, не обосновава допускане до касация на обжалваното решение. Въззивният съд по същество е приел ,че щом работодателят е удостоверил писмено качеството на лицето като присъедининила се към колективния трудов договор страна за предхождащи освобождаването му от работа години ,то спорно се явява действието на КТД за последната година , предвид плащането или неплащането на дължимата вноска. Даденото по този именно спор разрешение не е в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд по преценката на доказателствата , конкретно свързани със спорния по делото предмет , не се обективира и противоречива практика с оглед приетото в решение №178 от 15.07.2003г на ВКС ІІІ г.о по принципния въпрос за доказателствената тежест. Останалите приложени решения са неотносими , както и приложеното определение на ВКС ІІІ г.о, постановено по реда на чл. 288 от ГПК . В случая не се поставя и материалноправен въпрос на трудовото право , по който да са налице противоречиви решения , с оглед предмета на спора от фактическа страна , не се налага да се извежда по тълкувателен път материалноправното значение, което изявлението за присъдиняване има в случая по чл. 57 ал.2 от КТ вр. чл. 59 от КТ
Конкретна обосновка на исканата касация не е налице и предвид наведеното основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,същата се изчерпва с довод ,че въпросът бил от значение за точното прилагане на закона .
Към отговора на ответника , макар да е заявено , липсва приложен договор за правна помощ, липсва и списък на разноските по чл. 80 от ГПК . Неустановени разноски не следва да се присъждат
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №199 от 10.12.2009г по гр.дело № 456/2009г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .