О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
Гр.София, 18.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 84 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. , гр. С. срещу решение № 82/09.10.2009г., постановено по т.д. № 171/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.05.2009г. по т.д. № 44/2008г. на Я. окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против “И”О. /н./, гр. Я. за признаване за установено по отношение на ответника на кредиторите по несъстоятелността съществуването на неприето в производството по несъстоятелност частно държавно вземане в размер на 28296.65 лв., представляващо наказателна лихва за периода 17.02.2006г. – 04.07.2008г. по чл.7 от договор от 05.02.2001г. за заместване в дълг, сключен между М на финансите, “П” ЕАД /л./, гр. Ч. и “И”ООД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “И”О. /н./ не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по договор от 30.07.1997г. ДСК е предоставила на “П”ЕАД кредит, а на 05.02.2001г. с договор за заместване в дълг задължението на кредитополучателя е поето от “И”ООД. С акт за установяване на частно държавно вземане от 20.02.2006г. е констатирано задължение на ответника, произтичащо от главница, договорна и наказателна лихва, като цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, съгласно уговорка в договора за заместване в дълг. Решаващият състав е изложил съображения, че наказателната лихва, предмет на спора, която е начислена, след като задължението е обявено за предсрочно изискуемо и в полза на АДВ е издаден изпълнителен лист, не се дължи. Кредиторът има правното основание да поиска събирането на цялото вземане, а договорът загубва действието си като регулатор на отношенията между страните, тъй като наказателната лихва се дължи само при просрочване на някоя от вноските за погасяване на задължението. При обявяване на предсрочната изискуемост се дължи наказателната лихва, начислена до този момент, но не и за в бъдеще.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че проблематиката относно прекратяване на действието на договор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и изводите на съда са формирани в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения въпрос ще има принос в тълкуването на закона и ще осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на правните норми.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или със задължителна за съдилищата практика на ВКС, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Поставеният въпрос за “проблематиката относно прекратяване действието на договор” е общ, като изложението съдържа възпроизвеждане на фактите по спора и становище за правния характер на акта за установяване на частно държавно вземане. Въззивният съд не е аргументирал изводите си за неоснователност на иска с конститутивно действие на акта по отношение на договора, а тълкувайки клаузите на договора за заместване в дълг, е приел, че уговорената наказателна лихва върху просрочените вноски не се начислява след като цялото задължение е станало предсрочно изискуемо и кредиторът е предприел действия за събирането му.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82/09.10.2009г., постановено по т.д. № 171/2009г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.