О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№5
гр.София, 03.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 804/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. С. Р., Руси Г. Г. и В. А. К. са подали касационна жалба вх.№ 55087 от 26.07.2010 год. срещу въззивното решение № 105 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 995/2010 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-д отделение, с което е оставено в сила решение № 52 от 16.11.2009 год. по гр.дело № 9129/2007 год. на Софийския районен съд, ГК, 24-ти състав за отхвърляне на предявения срещу Общинска служба „Земеделие”-О. к. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на С. Г. Р. на възстановяване правото на собственост върху част с площ * кв.м., означена с червен цвят на скицата-контролно заснемане към молба-уточнение от 22.04.2008 год., от земеделски имот-нива с обща площ * кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.”С. о.”, „С. л.” и „Т.”, при съседи: от изток-новото павирано шосе С.-П. и наследници на Д. К., от север-павирано шосе, от запад-наследници на Т. Х. и други и от юг-арх.К. и наследници на С. К..
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпросите: може ли при действието на ГПК/отм./ въззивният съд да допуска експертиза и да събира доказателства, които страната не е поискала в първата инстанция и длъжен ли е въззивният съд при действието на отменения ГПК да обсъди всички относими към спора доказателства. К. се позовават на тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, решение № 460 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год. ВКС, І г.о. и определение № 1115 от 11.12.2010 год. по гр.дело № 555/2010 год., ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като е приел, че ищците/сега касатори/ са доказали по несъмнен начин само, че през 1949 год. наследодателят им и неговата съпруга са придобили имот от * декара в землището на [населено място], без да са ангажирали доказателства процесната част от имота от * кв.м. да е била обобществена през 1949 год. Според районния съд, по реда на чл.152 ГПК/отм./ този факт не може да бъде приет за доказан и със съдебното решение, от което било видно, че през 1980 год. е извършена делба досежно част от * кв.м. от придобития през 1949 год. имот от * кв.м., а само обобществени земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В. съд е потвърдил решението, като е приел, че наследодателят на ищците/касатори/ е бил собственик на процесната нива,но не са събрани доказателства, че тя е била включена в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които се състоят в отказ да бъдат уважени направени доказателствени искания, както и да бъдат обсъдени представеното решение от 21.05.1980 год., приложената към него скица и удостоверение от ПК-В.. Според касаторите, документите установяват, че АПК”С.” се явява съделител на процесната нива, комуто са поставени дял І-а и дял І-б, т.е. дяловете на част от наследниците на С. Г. Р., а именно: Р. С. Г., С. С. Б., Б. В. Г. и М. С. Г., които са били членове на ТКЗС. Твърди се, че за посочените четирима наследници е налице чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, а за останалите наследници, които не са били членове на ТКЗС и чиито дялове били отнети незаконно – предпоставката по чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ.
Липсва противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 460 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год. на ВКС, І г.о.
В. съд е отказал да уважи искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която „след като направи справка във всички възможни учреждения да даде отговор на задачата, каква част от нивата, описана в ИМ е била внесена в ТКЗС и каква част е била отнета неправомерно”. Съдът е посочил, че в производството пред първата инстанция е било заличено изслушването на експертиза със същата задача и не е налице изменение на обстоятелствата /срвн., заседанието на 09.02.2009 год., когато след писмен доклад на вещото лице, че задачата не е предмет на неговите специални знания, искането е било оттеглено/. В заседанието на 05.05.2010 год. въззивният съд е оставил без уважение и искането за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което ищците/сега касатори/ да се снабдят с друго от Министерството на земеделието и храните дали притежаваните от С. Г. Р. земеделски земи по нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. с площ * кв.м. са били включени в блок на ТКЗС и каква част е била отнета неправомерно. Градският съд е мотивирал този свой отказ с обстоятелството, че такова искане вече е било уважено в първата инстанция, която обявила делото за решаване, след като приложила последствията на чл.131 ГПК/отм./.
Що се касае до необсъждането на решението от 21.05.1980 год. по гр.дело № 2200/1979 год. на Софийския районен съд, 38-ми състав, скицата на вещото лице към същото дело и удостоверение изх.№ 170-05-687-13/29.04.2009 год. на ОСЗ-О. к., само по себе си това би съставлявало нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, което в случая обаче не е съществено и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, защото данните сочат на извършена между АПК”С.” и част от наследниците на С. Г. Р. съдебна делба на съсобствен недвижим имот-бивша ливада и овощна градина заедно със стара полумасивна жилищна сграда, с площ * кв.м., т.е., че съсобствеността върху същия имот е била окончателно ликвидирана с разпределение по чл.292 ГПК/отм./ между съделителите и заплащане на дължими суми за уравнение на дяловете. Преценката на споменатите писмени доказателства от страна на въззивния съд не би довела до противоположни правни изводи по основателността на установителния иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ/представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК удостоверение № 353 от 07.10.1978 год. на АПК”С.” не е приемано като доказателство по делото/.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 995/2010 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-д отделение, по жалба вх.№ 55087 от 26.07.2010 год. на Н. С. Р., Руси Г. Г. и В. А. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/