О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 5
София, 09.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВ
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 460/2008
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Я. Н. от гр. С. против определение № 353 от 11.06.2008 г. по ч. гр. д. № 540/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 102 от 21.03.2008 г. по т. д. № 426/2007 г. на Старозагорски окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба, с която С. Я. Н. е предявил срещу ответниците “Г” ЕООД, гр. С. и “М” ЕООД, гр. С. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен сключеният между тях договор за продажба на търговско предприятие от 28.09.2006 г.
С оглед дадените му изрични указания по реда на чл. 285 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с молба от 09.10.2008 г. частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за развитието на правото. Според него, това е въпросът как следва да бъде определена държавната такса при иск по чл. 135 ЗЗД – върху действително платената или върху договорената цена на сделката, чиято относителна недействителност се претендира.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като е застъпено становището, че с оглед разсроченото плащане на цената по процесния договор за продажба на търговско предприятие, същата е явно несъбираема, поради което цената на иска и съответно дължимата по него държавна такса следва да бъде определена съобразно платената, а не уговорената цена.
Ответниците по частната касационна жалба – “Г” ЕООД, гр. С. и “М” ЕООД, гр. С. считат, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение е недопустимо, респ. че подадената срещу него частна касационна жалба е неоснователна. Подробни съображения за това са развити в писмен отговор от 24.10.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. От данните по делото не може да се приеме, че в случая съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Безспорно, въпросът за начина на определяне на цената на иска и съответно на дължимата за исковото производство държавна такса е съществен процесуален въпрос. Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос правна норма – чл. 55, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./ установява недвусмислено като единствен критерий за определяне цената на иска по искове за съществуване на договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД/ стойността на договора. Посочената норма е пределно ясна и категорична и не се налага разкриване на съдържанието й по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тази норма не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 288 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 353 от 11.06.2008 г. по ч. гр. д. № 540/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: