5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 04.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №655/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. и Е. П. З. срещу решение от 05.05.2011г по гр.дело №6230/2009г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решението по гр.д №16592/2006т Софийски районен съд за отхвърляне на иск за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практика на ВКС по два въпроса на материалното право .Според защитата с обжалваното решение , в противоречие с приетото в решение от 04.03.2004г д.№ 659/2003г на ВКС е произнесен въпроса за достатъчната индивидуализация на невижим имот в предварителния договор , предвид неговата идентичност и доказателствата на правото собственост, които въззивният съд е приел за неустановени поради разлика в площта от 38 кв.м.,по графични данни .На следващо място се поставя въпроса за проверката ,която съдът извършва по отношение правото на собственост на прехвърлителя при иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД.Тезата е ,че по аргумент от 483 ал.2 ГПК (отм)съдът следва да допусна установяване , съответно ищецът може да докаже с гласни доказателства оригинерно придобивно основание в полза на ответника – обещател ,който не изпълнява задължение да сключи окончателна сделка, тъй като законът допуска снабдяване с титул за собственост по обстоятелствена проверка и в производството по чл. 19 ал.3 ГПК съдът действа като нотариус . Според защитата, цитираните реш.№537/2010г по гр.д № 349/2009 г.ІІІ г.о (практика по чл. 290 ГПК ) и реш.734/2006 по гр.д№1526/2005г ІV г.о съдържат разрешения ,предпоставящи положително разрешение и по поставения въпрос, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . По въпроса допустимо ли е прилагане на чл.587 ал.2ГПК (чл.483 ал.2 ГПК отм.) при проверката на собствеността в исковото производство по чл. 19 ал.3 ЗЗД не е формирана трайна съдебна практика и се сочи също основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .На ищцовата страна не са били допуснати исканите в тази връзка свидетели, което защитата изтъкна като процесуален въпрос .
В отговор ответниците А. С. К. и Г. С. Г. оспорват основанията за допускане до касация .Цитираните съдебни решения нямат отношение към решаващо преценения въпрос и не подкрепят тезата на касаторите .Съдът проверява титулът на собственост на продавача ,а в случая продавачите нямат такъв и не са собственици .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,както и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Предварителният договор ,по отношение на който въззивният съд е достигнал до извод ,че не може да бъде обявен за окончателен, е съдържал описание на невижимия имот, което решаващият съд,в рамките на проверката дали обещателят е собственик е съпоставил както с техническите данни по действащите и отменени планове ,така и с представените по делото документи за собственост в полза на праводателите на страните , за да достигне до извод ,че последните не включват процесния имот ,като титул за правото на собственост. Доводът за прилагането на чл.39 ал.3 ЗПИНМ(отм) е приет за неоснователен , а нормата за неприложима ,предвид разликата между площта на съществуващия по регулационния план УПИ ХІV-611 и по- голямата площ, посочена за този имот в предварителния договор ,обстоятелство обусловило също извод за липса на постигнато съгласие . Изтъкнати са и други съображения за отхвъряне на иска , но при безспорната констатация ,че продавачът не разполага с титул за собственост по отношение на обещания имот, решаващи за изхода на делото са съображенията по този въпрос ,съответно основанията за допускане до касационно обжалване са относими единствено по него , предвид условието на чл. 280 ал.1 от ГПК Формулираният в изложението въпрос е от решаващо значение поради отказаната от съдилищата възможност да допуснат купувач по предварителен договор да установява правото на собственост на ответника , като оригинерно придобивно основание, с гласни доказателства – за давностното владение на неговия праводател,т.е в спорния съдебен процес по чл. 19 ал. 3 ЗЗД да се проведе обстоятелствена проверка по инициатива на кредитора .
По въпроса ,формулиран в изложението, цитираните реш.№537/2010г по гр.д № 349/2009 г.ІІІ г.о (практика по чл. 290 ГПК )и реш.734/2006 по гр.д№1526/2005г ІV г.о не съдържат разрешения в тълкуваната от защитата насока. Трайното разбиране в практиката е , че провеката от съда по чл.363 ГПК (чл.298ал.1 ГПК отм), както е разписано изрично и в самата норма , е относно предпоставките за прехвърляне на собствеността , включително дали отчуждителят е собственик , което съответства по обем на проверката , извършвана от нотариуса при сделки с транслативен или учредителен за правото на собственост ефект , по силата на чл. 586 ал.1 ,съотв. чл.482 ал.1 ГПК (отм) и съгласно изричното правило на чл.586 ал.2 ГПК,съотв.чл.482 ал.2 ГПК(отм),провреката се основава на документи с удостоверителен относно правото на собственост характер. Положителното им съществуване е предпоставка за успешното провеждане на конститутивния иск тогава , когато , „праводателят”,т.е обещателят по предварителния договор , не само не разполага с такива документи, но и оспорва основанието за създаването им – своето право на собственост , както е в процесния случай. Препащането на действащия закон -чл.586 ал.2 предл. второ ГПК,е към охранително по характера си производство на обстоятелствената проверка , в което по изрично правило само собственикът може да установява „своето”право, въз основа на изтекла придобивната давност. Проверката на съда по чл. по чл.363 ГПК (чл.298ал.1 ГПК отм) е служебна, а чл. 120 от ЗЗД , приложим и за придобивната давност ,не допуска давността да се прилага служебно. От юридическото разрешение на въпроса дали натораиалният акт по обсотятелствена проверка е елемент от фактическия състав на придобивното основание (реш.№734 от 2006г ІV г.о), т.е от възможността изтеклата вече придобивна давност да се манифестира и с възражение от титуляра на правото в съдебен процес, не следва отговор на поставения в изложението въпрос за „допустимостта от прилагане разпоредбите на чл. 587 ал.2 ГПК(чл.483 ал.2 ГПК отм), при проверка на собствеността по чл.363 ГПК (чл.298ал.1 ГПК отм) в спорен исков процес за обявяване на предварителен договор за окончателен. Разпоредбите на чл. 587 ал.2 ГПК(чл.483 ал.2 ГПК отм) не могат да бъдат приложими в исковото производство,по аргумент от чл. 536 ГПК , друг е въпросът за правна допустимост от установяване съществуването на оригинерно придобивно основание в полза на обещателя по предварителен договор (респ. праводателя му),в самия исков процес , с предписаните по реда на оранителното производство доказателствени средства , при положение , че като ответник последният се противопоставя на това. Ето защо и не може да бъде възприето съображението, че при формулирания в изложението материалноправен въпрос „не е формирана трайна практика” , основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Приложените решения на на ВКС не обективират основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по поставения въпрос, разрешенията в тях не подкрепят тезата, ,че купувачът по предварителния договор може да изисква от съда конститутивно съдебно решение ,основано на проведено от него в същия процес производство по „обстоятелствена проверка” относно придобиването на недвижимия имот от продавача, по давност .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 05.05.2011г по гр.дело №6230/2009г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .