О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София , 06.01.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 384/2010 година:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
И. П. Н. и С. Х. Н. са подали частна жалба срещу определение № 1756 от 15.07.2010 г. постановено по гр.д. № 557 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 13 от 2000 г. за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Прави оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. В частната жалба се инкорпорира изложение по чл.280 , ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В него касаторите намират, че следва да се допусне обжалване на атакуваното определение по въпроса кои са категориите дела, които разглеждат спорове, преюдициални по отношение на иска по чл.108 ЗС. Представя решение на Софийския апелативен съд.
Ответниците И. В. Д. и Л. Г. Д. не са депозирали отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Определението което се атакува с касационната частна жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Спирането на производството по един гражданско правен спор при наличието на условията по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК , т.е. поради наличие друго дело , което разглежда материално правен спор, който е преюдициален по отношение на спорното материално право предмет на делото е въпрос по който липсва противоречие в постоянната съдебна практика . Този въпрос не налага нов прочит на закона или на съществуващото тълкуване на нормата, тъй като във всеки конкретен случай следва да се определи дали решението по другото дело би се отразило на спорното материално право по разглежданото производство. В конкретния случай съдилищата са преценили, че такава зависимост съществува, тъй като действителността на придобивното основание на праводателите по транслативна сделка обуславя и възникването на вещно правен ефект на последващото прехвърляне на собствеността . В тази насока е и Тълкувателно решение № 4 от 7.07.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2009 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1756 от 15.07.2010 г. постановено по гр.д. № 557 от 2010 г. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: