6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 08.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 538/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. А. и Б. М. Ч.-А. чрез пълномощника им адв.Р. А. срещу определение № 10548 от 13.6.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 4531/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е потвърдено определение от 14.2.2012 г на СРС, 31 състав по гр.дело № 36932/2011г.С последното е прекратено производството по предявените от П. А. А. и Б. М. Ч. срещу Т. З. П., Н. С. Л., С. С. Л., А. К. А., М. А. Т. и К. А. К. искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на имот пл.№ … в м.”М.”, [населено място], [населено място] с площ от 520 кв.м, при съседи : път и имоти с №№ .., … и … поради недопустимост, предвид наличие на влязло в сила решение между същите страни и на същото основание.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Според жалбоподателите съдът се е произнесъл по съществен материален правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, относно допустимостта на иск за собственост, предявен на нови основания възникнали след постановяване на съдебното решение, с което е формирана сила на присъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост, относно прогласяване нищожността на административен акт и относно трансформирането на СИО в обикновена съсобственост. Считат също, че изложените по-горе въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 36932/2011 г е образувано по предявени от П. А. А. и Б. М. Ч. срещу Т. З. П., Н. С. Л., С. С. Л., А. К. А., М. А. Т. и К. А. К. искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на имот пл.№ .. в м.”М.”, [населено място], [населено място] с площ от 520 кв.м, при съседи : път и имоти с №№ ..,… и …В исковата молба ищците подържат, че са придобили правото на собственост върху имота като ползуватели по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Ответниците не се легитимират като собственици на имота, тъй като ПК-Н. Искър е издала в тяхна полза две позитивни решения от 1998 и 2002 г, които са нищожни и едно от 1995 г, с което незаконосъобразно им е възстановено правото на собственост, поради липса на законови предпоставки и наличие на пречки за това.
С решение от 20.5.2004 г, постановено по гр.дело № 1655/2002 г Софийски районен съд, ГК, 48 състав е осъдил П. А. А. да предаде на Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. на основание чл.108 от ЗС владението на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот пл.№…, нанесен в к.л. ….. по плана на [населено място], м.”М.” по неодобрен кадастрален план от 1977 г с площ от 535 кв.м при граници : от три страни път, неурегулиран имот пл.№ …, неурегулиран поземлен имот ….Решението е оставено в сила с решение от 2.5.2005 г по гр.дело № 865/2005 г на Софийски градски съд, ВК, Второ „В” отделение, което от своя страна е оставено в сила с решение № 1311 от 2.1.2008 г по гр.дело № 1456/2006 г на ВКС, Първо ГО. Със сила на присъдено нещо между страните е прието, че ищците Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. са собственици на процесния недвижим имот като правото им на собственост произтича от наследяване и въз основа на решение на Поземлена комисия Н. Искър, влязло в сила на 18.5.1995 г, с което им е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници.В мотивите на съдебните актове са обсъдени доводите на ответника А. относно недействителността на последващите, издадени в полза на ищците решения на ПК съответно от 1998 г и 2002 г като е прието, че същите са нищожни, тъй като органът на поземлената собственост не може сам да изменя или отменя своите актове след влизането им в сила.Прието е, че предоставянето на правото на ползване съгласно чл.15 от ПМС № 11/1982 г се извършва с решение на ИК на съответния ОбНС. С такова решение ответникът А. не разполага, следователно имотът не му е бил предоставен за ползване по установения в закона ред и не може да бъде изкупен по реда на пар.4 а от ЗСПЗЗ.Ответникът претендира също така права въз основа на частен писмен договор от …. г, сключен с Б. З..Този договор не би могъл да транслира собственост в неговия патримониум, поради обстоятелството, че с него прехвърлителят не в установената със закон нотариална форма се е разпоредил с права, които не притежава, тъй като бидейки само ползувател не може да се разпорежда с имот, който предоставен му за ползване.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, към който нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК изрично препраща, произнасянето на касационната инстанция по допускане на касационното обжалване е обвързано от преценката за наличието на предпоставките – основна и допълнителна, въведени от законодателя, съобразно твърдяното от касатора, респ. от частния жалбоподател.
Следователно, доколкото в тежест на последния, съгласно процесуалното правило на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е да установи сочения от него селективен критерий, то отсъствието му, има за своя правна последица възлагане върху същия неблагоприятните правни последици, които в случая са – недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на установените императивни предпоставки за осъществявания, стеснен по обхват, касационен контрол.
В процесния случай се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т.3 от ГПК.Формулираният правен въпрос, който е процесуално, а не материално правен както сочат касаторите е : допустим ли е иск за собственост предявен на нови основания след постановяване на влязло в сила решение, с което със сила на присъдено нещо е решен въпроса относно принадлежността на правото на собственост.
С атакуваното определение съдът е отговорил на този въпрос в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС като законосъобразно е приел, че в случая не са налице обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, с което е разрешен спора относно принадлежността на правото на собственост.Твърденията на ищеца, че е собственик на имота като ползувател по смисъла на пар.4 а от ЗСПЗЗ са отречени с влязло в сила съдебно решение.Със същото са признати правата на ответниците на основание влязло в сила валидно решение на ПК Н. Искър от 1995 г, а последващите решения от 1998 и 2002 г са прогласени за нищожни.Следователно изложените от касаторите основания на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК са вече наведени и разгледани като възражения в производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС.Не е налице нито едно ново основание, възникнало след постановяване на решението по чл.108 от ЗС, следователно предявения установителен иск за право на собственост върху същия имот е процесуално недопустим.Ответникът А. не е изкупил имота по време на брака си с ответницата Ч. и следователно тя не би могла да стане собственик във вещта вещта.Съпружеска имуществена общност върху имота не е възниквала следователно няма собственост, която да се трансформира в обикновена такава.
Представената с изложението съдебна практика – определение № 851 от 19.6.2009 г на САС по гр.дело № 111/09 г, определение на ВКС постановено по чл.288 от ГПК № 12 от 6.1.2011 г по гр.дело № 436/2010 г на Първо отделение решение № 780 от 29.12.1995 г по гр.дело № 813/95 г на Първо ГО на ВС, определение по чл.288 от ГПК № 766 от 8.9.2010 г няма задължителен характер и не се обсъжда от съда, освен това те касаят съвсем различна фактическа обстановка, т.е не е налице нито идентичен нито аналогичен правен спор.
По искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и по т.3 от ГПК по въпросите относно прогласяване нищожността на административен акт и относно трансформирането на СИО в обикновена съсобственост са маркирани, но не са формулирани и ясно изведени. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.В този смисъл
Не е налице и основанието по чл.280 т.3 от ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице.Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съдебната практика е безпротиворечива при действието на отменения и новия ГПК, относно това кои са предпоставките за допустимост на иска за собственост, предявен на ново основание, настъпило след влизане в сила на съдебното решение, с което е решен въпроса относно принадлежността на правото на собственост.Не се касае за нова или неясна правна норма, която има нужда от тълкуване или от законова норма във връзка, с която липсва формирана съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 10548 от 13.6.2012 г постановено по ч.гр.дело № 4531/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е потвърдено определение от 14.2.2012 г на СРС, 31 състав по гр.дело № 36932/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: