Решение по т.д.№ 209/2012 год. на ВКС-ТК І т.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
С., 05.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 209 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.4 ЗМТА.
В. А. М. и С. И. М. са предявили молба за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 1287 от 08.12.2011 год. по арб.д№ 1287/2011 год. С него е била уважен искът на [фирма] срещу В. и С. М. за сумата 647.46 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 05.03.2010 год. Сумата се дължи от ответниците солидарно, ведно със законната лихва и арбитражни разноски в размер на 85 лв.
Искането се основава на твърдението, че арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че В. и С. М. не са били уведомени за арбитражното производство и то е протекло без тяхно участие. В исковата молба се сочи, че не са били търсени от фирма [фирма] и не им е било съобщено за съществуването на пратка за тях, свързана с арбитражното дело. С допълнителна молба от 13.03.2012 год. (в рамките на срока по чл.48 ЗМТА) са изложили и съображения по неправилността на арбитражното решение и недължимостта на присъдената в полза на [фирма] сума.
Ответникът по молбата [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като по отношение на В. И С. М. е била проведена предвидената в Общите условия процедура по призоваване, като М. са се съгласили с правилата и за били редовно призовани за арбитражното производство.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 05.03.2010 год. между [фирма] в качеството на заемодател и В. и С. М. в качеството на заематели е сключен договор за т.нар „револвиращ заем” в размер на 800 лв. със срок на издължаване 12 месеца. Постигнато е съгласие лихви и договорно възнаграждение за револвинг в общ размер 1188 лв. Постигнато взаимно съгласие, че споровете, произтичащи от договора ще бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като са изброени четирима арбитри. Арбитражната клауза сочи, че спорът ще бъде решен от този от изброените арбитри, комуто недоволната страна възложи делото.
[фирма] е сезирал арбитър Б. Г., позовавайки се на наличието на неиздължен остатък по заема. Няма спор, че в арбитражното производство В. и С. М. не са взели участие – лично или чрез процесуален представител. Няма спор (и това е обусловило произнасянето по срока по чл.48 ЗМТА), че арбитражното решение им е връчено редовно от куриер на [фирма] на адреса, посочен в договора за револвиращ заем. Спорно е обстоятелството дали правото им на участие е било опорочено. Поради това е предявен и искът по чл.47 т.4 ЗМТА
Като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на документите в арбитражното производство, настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното:
Няма спор, че за арбитражното производство на ответника-молител В. и С. М. книжата са били изпращани, чрез куриер и по конкретно, чрез дружеството „Е. [фирма], съставящо товарителници за възложените му куриерски пратки. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл.13.4 от ОУ, съобразно който изпратената по посочения в договора за револвиращ заем адрес документация „се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра”. Т.е. страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес.
В конкретния случай, няма спор че адресът на С. и В. М. е именно този, но който са били изпратени призовките за арбитражното заседание, ведно с преписите от исковата молба – [населено място], [улица]. На обратните разписки връчителят К. К. – служител на „Е. Експрес” е отбелязал „няма никой на адреса”. Т.е. безспорно е обстоятелство, че книжата не са връчени, но както бе посочено по-горе, с подписите си по п.Б от договора, С. и В. М. са удостоверили, че са се запознали предварително с ОУ и се задължават да ги спазват като неразделна негова част.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Цитираната по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ, за разлика от ГПК придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването и. Включвайки в договора арбитражна клауза и приемайки реда, предвиден в Общите условия, С. и В. М. са се съгласили с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК
Нещо повече, те са се съгласили с релевантността на факта на изпращане дори и в случаите на отсъствие, неточност или непълнота на посочения от тях адрес. Съобразно цитираната по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ „Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато на известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресата е заминал, преместен е на друг адрес, адресът е непознат или е недостатъчен”.
Неоснователно е позоваването на неравнопоставеност по смисъла на чл.24 ЗМТА, съдържащо се в допълнителната искова молба. Предпоставката на предл.3 на чл.24 ЗМТА би била налице в случай, че призоваването на насрещната страна е било осъществено по друг, по-благоприятен ред или по същия ред, но да е търсена неколкократно и пр. Такива конкретни обстоятелства по делото не са въведени и доказателства относно тях не са представени. Що се касае до доводите относно правилността на арбитражното решение и липсата на задължение, то те са извън рамките на настоящето производство. При отмяната по реда на ЗМТА, ВКС не действа като контролна инстанция досежно правилността на арбитражното решение, а е ограничен от предпоставките, изчерпателно изброени в чл.47 ЗМТА.
Предвид на горното, като счете, че не е налице основанието по чл.47 т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на В. А. М. и С. И. М. за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 1287 от 08.12.2011 год. по арб.д№ 1287/2011 год. с което е била уважен искът на [фирма] за сумата 647.46 лв., ведно с лихва и разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.