4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2710/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 614 от 03.07.2017 г. по в.гр.д. № 229/2017 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 10 от 15.03.2016 г. на съдията по вписванията при Смолянски районен съд за отказ да се извърши заличаване на възбрана, вписана под № 2465/24.10.2016 г., наложена с Постановление на Национална агенция за приходите, ТД на НАП Пловдив, офис Смолян.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че след като Постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по реда на ДОПК и за продължаване на действието им, са отменени от съда, то съдията по вписванията следва да ги зачете, без да е необходимо издаване на допълнително писмено нареждане от учреждението, по искане на което е наложена възбраната. В тази връзка касаторът счита, че чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията, на която разпоредба се е позовал и въззивният съд, е неприложима.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Как следва да се процедира в хипотезата за заличаване на вписана възбрана от съдията по вписванията, при бездействие на държавния орган, поискал вписването на възбраната, в случая представител на приходната администрация, при положение, че са налице съдебни решения на съответния Административен съд и прилагане на нормата на чл.302 ГПК, следва ли лицето, което има правен интерес от заличаване на тази възбрана, да представя удостоверения и др. документи и др. документи, или е напълно достатъчно пред съдията по вписванията да се представят съответните съдебни актове; 2. Приложими ли са по аналогия правилата на чл.31, ал.1 и ал.2 от Правилника за вписванията и 3. Задължителни ли са за изпълнение влезлите в сила съдебни актове за съдията по вписвания. Твърди се, че по тези въпроси липсва съдебна практика, а е налице и законова празнина в ПВ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Смолян, въззивният състав на Окръжен съд – Смолян, след извършена преценка на данните по делото, е извел извод за законосъобразност на постановения от съдията по вписвания отказ. Този извод е основан на разпоредбата на чл.31 от Правилника за вписванията съгласно която вписана възбрана се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Констатирано е, че липсата на визираното в тази разпоредба нареждане, съставлява достатъчно основание да се откаже заличаване на наложената като обезпечение възбрана. Въззивният съд е обсъдил представените от дружеството решения на Административен съд – Пловдив, с които са отменени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и Постановление за продължаване на действието им, издадени от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП, но е приел, че по делото не са представени постановления за отмяна на наложените обезпечителни мерки, нито Адм.съд – Пловдив е сезиран с такова искане. Въззивният съдебен състав се е позовал на практика на ВКС, І г.о. – определение по ч.гр.д. № 1836/2008 г., както и на казуална практика.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че независимо от значимостта за изхода на делото на правния въпрос, свързан с приложение на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/, поддържаната от дружеството касатор допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не може да се счете за установена. Както е разяснено в постановения акт на нормативно тълкуване – ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, този допълнителен селективен критерий е налице тогава, когато разглеждането правния въпрос, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона – ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия и когато този въпрос е от значение за развитие на правото – при непълнота, неяснота или противоречия в законите. Приложимата в случая разпоредба на чл.31, ал.1 от ПВ е ясна и не поражда затруднения при прилагането й. Касаторът не се позовава изрично на наличие на неправилна съдебна практика, или на необходимост от нейното осъвременяване, която е релевантна за обосноваване на част от допълнителния селективен критерий. Съгласно посочената разпоредба от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или пред което е представена гаранцията или обезпечението. В случая, възбраната върху търговски обект на дружеството е наложена от ТД на НАП като мярка за предварително обезпечение, във връзка със започнало ревизионно производство – по реда на чл.121 ДОПК. Независимо от отмяна на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на последващото такова за продължаване на тяхното действие, в какъвто смисъл са представените от частния касатор решения на Адм.съд – Пловдив, въззивният съд е констатирал, че липсва визираното в чл.31, ал.1 ПВ нареждане, което съставлява достатъчно основание да се откаже извършването на исканото от дружеството действие. Тази констатация и съответния правен извод за законосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ, са в съответствие с цитираната в определението съдебна практика на ВКС и на Софийски градски съд, която е надлежно публикувана в правно-информационните системи. Обстоятелството, че касаторът не е могъл да издири тази практика, не би могло да обуслови извод за липсата на такава, още повече, че липсата на практика не обосновава наличието на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Останалите правни въпроси са фактически, а не правни, поради което не попадат в обхвата на основния селективен критерий.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 614 от 03.07.2017 г. по в.гр.д. № 229/2017 г. на Окръжен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: