Определение №5 от по търг. дело №491/491 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 5
 
     София, 06.01.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на пети януари през две хиляди и девета година в състав:
                                               Председател:  Таня Райковска 
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 491     по описа  за 2008  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Т”Е. срещу тази част от решението от 25.04.2008 год. по т.д. № 1289/2007 год. на Софийски апелативен съд с която е отменено решението от 26.04.2007 год. по гр.д. № 90/2005 год. на Монтанския окръжен съд и е уважен до размера на 35316 лв. предявеният от “М”Е. срещу “Т”Е. иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ. В частта с която искът е приет за неоснователен над посочената сума и то предявения размер от 72711.84 лв, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Като основания за допускане на касационно обжалване, “Т”Е. е посочил т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Формулираният съществен въпрос е относно доказателствената тежест при оспорването на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва – чл.154 ал.3 ГПК (отм.). Въпросът произтича от това, че правоотношенията на страните по делото се основават на договор за покупко-продажба на взривена скална маса и трошен камък и основният спорен въпрос е за количествата на доставени инертни материали и оттук – оспорването на фактурите и експедиционните бележки материализиращи обема, естеството и цената на отделните доставки.
Основанието по т.1 се свързва с противоречие с практиката на ВКС по чл.154 ГПК (отм.), като конкретното позоваване е на решения на ІV г.о. и на определение на І г.о на ВКС. Това основани не е налице. Твърдяното противоречие с практиката не е налице, тъй като в конкретния случай въззивният съд, преценявайки доказателствената стойност на експедиционните бележки се е позовал на други събрани по делото факти. Т.е. принципно погледнато, становището му не е в противоречие с практиката на ВКС. Дали,,обаче, фактите и обстоятелствата по конкретното дело са преценени правилно е въпрос по съществото на спора –чл.281 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Възпроизведен е текста на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.04.2008 год. по т.д. № 1289/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top