О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. д. № 7425/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. И. Д. срещу определение № 860 от 15.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1390/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 22.02.2013 г. на председателя на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявения от нея иск за сумата 76 000 евро, дължими на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат съдът е посочил, че макар и страната да е отразила в декларацията, че е разведена, безработна и т.н. е в работоспособна възраст, регистрирана е като едноличен търговец, като не е установила, че не осъществява търговска дейност, както и не е установила наличието на обстоятелства, препятстващи възможността й да работи и да реализира доходи.
В приложението към частната жалба жалбоподателката Д. не е поставила правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Предвид тези разяснения не съставляват формулиране на правен въпрос оплакванията на страната по съществото на спора и то по отношение на акта на първоинстанционния съд, който не е предмет на обжалване пред касационната инстанция. Нещо повече, оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни за производството по допускане на касационното обжалване. Липсата на поставен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК самостоятелно води до недопускане на касационното обжалване на съдебния акт. Този извод не се променя и от общо заявеното от страната след направените доводи по съществото на процесуалноправния спор, че определението противоречало на практика на ВКС. Не актът на съда, а правните разрешения на конкретно поставен от молителя въпрос могат да обосноват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Още повече, че цитираните определения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка, поставящи различни правни въпроси. Възпроизвеждането на текста на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не съставлява обосноваване на допълнителното основание по тази норма.
Необосноваването на основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 860 от 15.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1390/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: