Определение №50 от 31.1.2013 по гр. дело №920/920 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

[населено място], 31.01.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 920 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №159 от 14.05.2012г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 38/2012г., с което е потвърдено решение № 141 от 24.11.2011г. по гр.д. № 395/2010г. на Балчишки районен съд за отхвърляне на предявения от П. А. П. срещу Х. С. С. иск по чл. 72 ЗС във вр. с § 4в ПЗР ЗСПЗЗ за заплащане на сумата 6000лв. подобрения в недвижим имот с идентификатор * /стар пл. № */ по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. А. П.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от особения представител адв. С. И., са поставени три правни въпроса, спрямо които се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. С. С., представляван в процеса от особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за заплащане на подобрения. Ищецът твърди, че му е било предоставено право на ползване върху недвижим имот, снабдил се е с нотариален акт, но собствеността върху имота е възстановена по ЗСПЗЗ на ответника. Поради това ищецът претендира стойността на извършени в имота подобрения, увеличили стойността му. Приетата техническа експертиза е оценила подобренията на стойност 2024лв. В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба ищецът е заявил, че имотът не му е отнет въз основа на съдебно решение или друг акт, както и че не е уведомяван и не е викан от никого. През 2005 г. отишъл в имота и съсед го предупредил, че ще им вземат имотите. Тогава той образувал преписка в прокуратурата за престъпление, по която има отказ за образуване, тъй като спорът е гражданскоправен. След това от общината получил договор за дарение на друг имот, който му се дава като обезщетение.
В. съд е отхвърлил иска като е приел, че не е установена пасивната легитимация на ответника Х. С. като лице, в чиято полза е възстановена собствеността и което е във владение на имота, респ. на подобренията. По делото е представено съдебно решение на Балчишки районен съд, с което по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба на Х. С. С., е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Ш. Х. и Ф. А. в стари реални граници върху 11 парцела по плана на в.з. „С. място” и местн.”К.” в [населено място]. Не са налице обаче доказателства, че С. е наследник на лицата, в чиято полза е възстановена собствеността със съдебното решение – по делото не е представено удостоверение за наследници, а от решението е видно единствено, че С. е заявител на правото на възстановяване на собствеността. За установяване на легитимацията му е представен изпълнителен лист, според който той, заедно с две други лица, е осъден да заплати на трето лице подобрения в реституирания им имот. Тези доказателства, според съда не установяват легитимацията на ответника, а на ищеца са дадени изрични указания за задължението му да докаже, че собствеността върху имота е възстановена на ответника.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правните въпроси, посочени от касатора са следните: 1/ съдебното решение за признаване и възстановяване на собствеността в стари реални граници замества ли решението по чл. 18ж ППЗСПЗЗ; 2/ доказва ли това съдебно решение, че заявителят е наследник или е един от наследниците на собственика на земята; 3/ при представяне на косвени доказателства за правнорелевантно обстоятелство следва ли съдът да даде указания на страната, ако ги счита за недостатъчни за нуждите на доказването. Твърди се, че въпросът за обхвата на силата на присъдено нещо на решението, с което се осъществява контрол за законосъобразност на акта на органа на поземлена собственост, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав счита, че не се установяват основания за достъп до съдебен контрол на визираното основание. Според Т. №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., т.4 правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Нито една от тези хипотези в настоящия случай не е обоснована. По посочените въпроси за значението на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ в производството по възстановяване на собствеността е създадена задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК като Решение № 450 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010г., I г.о. и Решение № 251 от 19.03.2010г. по гр.д. № 199/2009г. на І г.о. и наличието им изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се посочи, че първоинстанционният, а и въззивният съд /виж протокола от с.з. на 14.03.2012г./ са изпълнили задълженията си за даване указания на ищеца за кои факти носи доказателствена тежест. С постановеното решение съдът не е пренебрегнал доказателственото значение на съдебното решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, а го е ценил, но с основание е счел, че то не установява качеството на ответника като наследник на лицата, в чиято полза е признато правото на възстановяване на собствеността, което обстоятелство е необходимо да бъде доказано с преки, а не с косвени доказателства.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №159 от 14.05.2012г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 38/2012г. по касационната жалба на П. А. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top