О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 14 март 2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря
при становището на прокурора от ВКП Стефка Бумбалова
като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова н.ч.д. № 441/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл. 43 т.3 от НПК по искане на Софийски градски съд.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери искането за основателно.
В СГС на 07.11.2011г. е постъпило нчхд № 10958/09г. по описа на СРС, ведно с въззивна жалба.
С разпореждане от 17.10.2011г., зам.председател на СГС е постановил изготвянето на списък на съдиите, в който на основание чл.31, ал.1 от НПК да отразят дали се отвеждат от разглеждане на делата, по които страна е М. Д..
С резолюция от 08.02.2012г., делото е било изпратено на САС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа производството, тъй като всички съдии от СГС са се отвели.
С разпореждане от 09.02.2012г., зам.председател на САС е отказал образуване на производство за промяна на подсъдността, тъй като компетентен да определи друг равен по степен съд, е ВКС.
С разпореждане от 14.02.2012г., председателят на второ наказателно отделение при ВКС е отказал образуване на частно дело пред ВКС, тъй като пред СГС не е било образувано производство, в което съдиите по съответния ред и със съответния акт да преценят дали са налице основанията за отвод по чл.29 от НПК.
На 21.02.2012г. в СГС по жалбата на М. Д. е било образувано внчхд № 877/12г., което с разпореждане от 22.02.2012г. е било прекратено и отново с разпореждане от 23.02.2012г. е постановено изпращането му на ВКС на основание чл.43, т.3 от НПК.
От гореизложеното е видно, че съдиите от СГС са се отвели от разглеждане на делото по списък, след разпореждане на зам.председател на съда. Това е абсолютно недопустимо и в нарушение на установения в НПК процесуален ред за отводи и самоотводи. Всеки съдия следва сам да прецени дали по отношение на него са налице основанията за отвод по чл.29 от НПК, като оформи становището си в съдебен акт, предвиден в чл.32 от НПК. Мотивите, изложени в разпореждането на зам.председателя на СГС, не са обвързващи за съдиите, а и отводите се правят по всяко конкретно дело, като незаконосъобразно е принципното отвеждане по всички дела, по които страна е М. Д.. Единствено съдия Д. Б. се е отвела от разглеждане на делото с мотивиран съдебен акт, изготвен в съответствие с изискванията на закона, като е изложила съображения за наличието на основния по чл.29, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не може да се произнесе по съществото на процедурата по чл.43, т.3 от НПК, тъй като направените самоотводи на съдиите от СГС са в разрез със законовата процедура за произнасяне. Искането следва да бъде оставено без разглеждане, а делото върнато на СГС за надлежно произнасяне.
Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на СГС за промяна подсъдността по внчхд № 877/12г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по установения в НПК процесуален ред.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно наказателно дело №441/12г. по описа ВКС, трето отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.