6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
[населено място], 21.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3396 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], срещу определение № 348/08.08.2014г. по ч.т.д. №420/2014г. на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено определение №956 от 12.06.2014г. за прекратяване на гр.д. №829/2014г. на Търговищки районен съд поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател [фирма], [населено място], поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Твърди,че приемайки недопустимостта на предявения иск, съдът оставя масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ в положението на предварителна и незабавна задълженост с изплащането на паричен дълг. Излага подробни доводи за това,че определение №735/14.11.2013г. по в. ч. т.д. №754/2013г. на Варненски апелативен съд е постановено извън правораздавателната власт на въззивния съд, лимитирана в чл.613 а от ТЗ. Поддържа,че апелативният съд не притежава правораздавателна власт да се произнесе по въпроси, попадащи в правомощията на синдика и съда по несъстоятелността, осъществяването на които се явява отложено с оглед приключването на преюдициалното производство по дело №С-488/2013 водено пред съда на ЕС. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че Шуменски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС на РБ относно служебното начало при осъществяване на контрол върху валидността на постановения със съдебния акт диспозитив, чиито последици се ползват с формална изпълнителна сила до прогласяване на нищожността, която е обективирана в ТР №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, в ТР №1 от 17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, в ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Също така поставя и въпроса дали противоречието на съдебен акт и несъвместимостта на неговите правни последици с обществения ред на Общността, установен с нормите на чл.20 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европа от 26.10.2005г. относно мерките за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпиране на пари и финансирането на тероризъм , както и разпоредбите на Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията, съставлява основание за релевиране на нищожност на съдебен акт. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частният жалбоподател [фирма], [населено място], поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Излага съображения, аналогични с тези на жалбоподателя [фирма], [населено място], като допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящия въпрос свързан с критериите, по които следва да се разграничават актовете по чл.252 от ГПК от актовете по чл.270 ал.2 от ГПК. Също така поставя и въпроса дали противоречието и несъвместимостта на съдебен акт с обществения ред, определен с действащите нормативни актове в ЕС на Общността, съставлява основание за релевиране на нищожност на този акт. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частният жалбоподател [фирма], [населено място], също моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Излага съображения, аналогични с тези на другите двама жалбоподатели , като допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставя като обуславящ въпроса дали постановеното от Варненски апелативен съд определение е от категорията на актовете, защитата срещу чиято изпълнителна сила, попада в обхвата на чл.270 ал.2 от ГПК. Също така поставя и въпроса дали противоречието и несъвместимостта на съдебен акт с обществения ред, определен с действащите нормативи в ЕС на Общността, съставлява основание за релевиране на нищожност на съдебен акт. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството от 12.06.2014г. по гр.д.№829/2014г. на Търговищки районен съд е образувано по иск на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма] [населено място], [фирма], [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма] /н./ иск за установяване нищожността на определение №735/14.11.2013г. по в. ч. т.д. №754/2013г. на Варненски апелативен съд. С определение от 12.06.2014г. по гр.д. №829/2014г. Търговищки районен съд е приел, че липсва предвидена от закона възможност да се иска обявяване на нищожност на определение, постановено в съдебно производство, поради което предявеният иск по чл.270 ал.2 от ГПК се явява недопустим и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото. За да потвърди определението на Търговищки районен съд, Шуменски окръжен съд също е приел, че съобразно нормата на чл.270 ал.1 и ал.2 от ГПК нищожност може да се прогласи единствено по отношение на решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставените от тримата частни жалбоподатели въпроси относно основанията за нищожност на съдебните актовe не са обуславящи за изхода на спора, доколкото съдът в мотивите си не е отрекъл задължението да следи служебно за пороци, водещи до нищожност на съдебния акт, нито е обсъждал кои пороци водят до нищожност на съдебните актове и съответно дали несъвместимостта на последиците на акта с обществения ред на ЕС, съставлява такъв порок. Въззивният съд не е прекратил производството с мотиви, че изтъкнатите от ищците пороци не водят до нищожност на постановеното от Варненски апелативен съд определение, в който случай формулираните от частните жалбоподатели въпроси биха били от значение за формиране на решаващата воля на съда. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Съгласно цитираното тълкувателно решение, това,че правният въпрос не е обуславящ за изхода на спора съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от жалбоподателите допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК във връзка с този въпрос.
Поставеният от жалбоподателя [фирма] въпрос дали актът на Варненски апелативен съд е от категорията на актовете, срещу чиято изпълнителна сила може да се търси защита по реда на чл.270 ал.2 от ГПК, е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК не се прилага за определенията, а само за решенията. Не е налице обаче допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. По приложението на чл.270 ал.2 от ГПК е формирана трайна практика на ВКС, между които и служебно известните на настоящия състав определение №887/16.12.2011г. по ч.т.д. №588/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №481/19.06.2014г. по ч.т.д. №1393/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, с които е прието, че нищожността на определенията може да бъде установявана по исков ред. Обжалваното определение на Шуменски окръжен съд не съответства на тази практика, поради което касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС споделя разрешението, дадено с посочените определения. В определение №887/16.12.2011г. по ч.т.д. №588/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. изрично е посочено,че при недопустимост на касационно обжалване на въззивно определение, страната може да установи нищожността му по исков ред. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. Приложимостта на разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК и към определенията, следва и от текста на чл.278 ал.4 от ГПК, който предвижда,че доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, а между тях са и тези относно правомощията на съда при констатиране на нищожност или недопустимост на обжалванато решение. При положение,че определенията могат да бъдат обявявани за нищожни по реда на инстанционния контрол, то няма основание да се изключи по отношение на тях предвидената възможност за установяване на нищожността им по исков ред или по възражение. Във всеки конкретен случай обаче допустимостта на предявения установителен иск по чл.270 ал.2 от ГПК ще бъде обусловена и от правния интерес на ищеца, който следва да установи, че е засегнат от правните последици на определението и това налага търсената с иска защита.
Предвид отговора на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. Допустимо е установяването по исков ред на нищожността на постановените от съда определения. Ищците обосновават правния си интерес от предявяването на иска с това,че в качеството на кредитори [фирма] /н./ са засегнати от правните последици на атакуваното от тях определение на Варненски апелативен съд, с което е обезсилен акт на съда по несъстоятелността, от който те черпят благоприятни правни последици. Доколко са основателни изложените в исковата молба твърдения за постановяването на определение №735/14.11.2013г. по в. ч. т.д. №754/2013г. на Варненски апелативен съд извън правораздавателната власт на съда, е въпрос по основателността на предявения иск.
По изложените съображения настоящият състав приема, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Шуменски окръжен съд, както и потвърденото с него определение на Търговищки районен съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 348/08.08.2014г. по ч.т.д. №420/2014г. на Шуменски окръжен съд, както и потвърденото с него определение №956 от 12.06.2014г. за прекратяване на гр.д. №829/2014г. на Търговищки районен съд.
ВРЪЩА делото на Търговищки районен съд за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.