О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
Гр. София, 18.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2815/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Националната агенция за приходите, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 598 от 02.10.2018 г. по в.ч.т.д.№ 465/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане предходната й частна жалба против определение № 355 от 04.05.2018 г. на Разградския окръжен съд по т.д.№ 26/2018 г., с което производството по делото е прекратено и същото е присъединено към преписката по т.д.№ 118/2016 г. на същия съд.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно – незаконосъобразно и необосновано, по подробно изложени фактически и правни доводи.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до извод, че частната жалба на НАП е недопустима, въззивният съд е изложил съображения, че атакуваното определение е необжалваемо – същото не попада сред актовете, изчерпателно изброени в чл.274 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК. Съдът е констатирал, че определението за прекратяване на т.д.№ 118/2016 г. и изпращането му по подсъдност на Разградския административен съд на практика е отменено по повдигната препирня за подсъдност, по която смесен състав на ВКС и ВАС е потвърдил компетентността на окръжния съд в Разград да разгледа спора и делото е върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В нарушение на Правилника за администрацията в съдилищата, след връщането на делото то е образувано под нов номер и му е определен нов съдия – докладчик. Съдът, като е преценил, че така образуваното т.д.№ 26/2018 г. е лишено от предмет и няма самостоятелен характер, е постановил неговото прекратяване и присъединяването му към първоначално образуваното по подадената от НАП искова молба т.д.№ 118/2016 г. Въззивният съд е преценил, че по този начин е извършен акт по администриране на делото, който не подлежи на инстанционен контрол, както и че независимо от обстоятелството, че прекратителното определение по първото дело е влязло в законна сила, то с оглед разрешения спор за подсъдност по реда на чл.135 ал.4 АПК, исковата претенция на НАП следва да се разгледа именно по т.д.№ 118/2016 г.
Съображенията на въззивния съд за необжалваемост на атакуваното първоинстанционно определение, с оглед предпоставките на чл.274 ГПК, са обосновани и законосъобразни и следва да бъдат изцяло споделени. Постановеното от окръжния съд определение безспорно няма преграждащ производството характер, нито законът предвижда изрична възможност за неговото обжалване. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател – ищец, че тъй като т.д.№ 118/2016 г. е било прекратено и не е възобновено, то с постановяване на определението по т.д.№ 26/2018 г. се прегражда изцяло пътят му на защита и е налице отказ от правосъдие. Спорът за подсъдност предполага именно едно влязло в сила определение по подсъдността, с което образуваното дело се прекратява и се изпраща за разглеждане на друг съд по компетентност, а този съд също отказва да го разгледа, т.е. го прекратява, като повдига препирня по въпроса относно подсъдността пред съответния по-горен съд /в случая – пред петчленен състав на ВКС и ВАС, на основание чл.135 ал.4 АПК/. С разрешаването на спора за подсъдност между съдилищата, едното от двете определения за липса на собствена компетентност се счита за отменено, без да е нужно на посоченото основание то да бъде изрично отменено или производството да бъде „възобновено”, за да се пристъпи към предприемане на дължимите процесуални действия от страна на окончателно определения като компетентен съд. Следва да се посочи, че независимо под какъв номер ще продължи разглеждането на делото, то това не се отразява върху неговата действителна висящност.
Предвид изложеното, въззивното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 598 от 02.10.2018 г. по в.ч.т.д.№ 465/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: