О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 23.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1129 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И. -21“ ООД срещу решение от 24.01.2019г. по в.т.д.№226/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново. С посоченото решение е отменено решение №28 от 09.03.2018г. по т.д. №139/2017г. на Русенски окръжен съд и вместо това е отменено на основание чл.74 от ТЗ решение за изключване на Б. С. К. като съдружник, обективирано в т.7 от протокол за проведено на 03.05.2017г. общо събрание на съдружниците в „И.-21“ ООД като незаконосъобразно.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства е изводът на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл.126 ал.1 т.1 и т.3 от ТЗ за изключване на ищеца като съдружник, като и за липса на пълно и главно доказване от страна на касатора на извършените от ищеца действия, насочени против интересите на дружеството, които нарушават общото му задължение за лоялност и се отразяват негативно върху престижа на дружеството. Счита, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон и възприетото тълкуване в практиката на ВКС, като е приел, че за наличието на основанието за изключване по чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване от дружеството вредите, нанесени върху престижа и доброто му име. Също така твърди,че решението е постановено при съществено нарушение на нормата на чл.269 от ГПК, като при произнасянето си съдът е излязъл извън пределите на въззивната жалба и въведените с нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, с които е бил сезиран.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, касаторът поставя като обуславящ изхода на спора процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка основанията за изключване на съдружника, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи в отговора на въззивната жалба?“ Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с практиката в решение №146/13.11.2015г. по т.д.№2687/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №234/17.11.2016г. по гр.д.№1856/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №458/16.12.2015г. по гр.д.№3484/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №18/09.03.2018г. по т.д.№1512/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и други. Касаторът поставя като значими за изхода на делото и следните материалноправни въпроси: 2.1.Какви са критериите за определяне действията и поведението на съдружника като действие против интересите на дружеството? Представляват ли умишленото иницииране от предупреден за изключването съдружник на данъчни и прокурорски проверки и съдебни производства, както и последващото информиране на основен контрагент на търговско дружество от страна на същия съдружник, че срещу дружеството са висящи такива производства, действия против интересите на дружеството, изразяващи се в увреждане на неговия престиж, добро име, репутация и застрашаващи стопанската му дейност? 2.2.Представлява ли подаването от предупреден за изключване съдружник на невярна информация до съконтрагенти на дружеството, че последното е с влошено финансово състояние, действие против интересите на дружеството, изразяващи се в уронване на неговия престиж, добро име, репутация и застрашаващи стопанската му дейност? 3.3 Когато съдружник е обвинен в извършване на повече от едно нарушения, представляващи основания за изключването му съгласно чл.126 ал.3 от ТЗ, достатъчно ли е доказването на едно от тях, за да бъде съдружникът законосъобразно изключен от дружеството? Относно първата част на въпрос 2.1 касаторът твърди, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката в решение №171/14.03.2012г. по т. д. №860/2010г. на ВКС, II т. о. и решение №35 от 28.03.2005г. по т.д.№430/2004г. на ВКС, ІІ т.о.; за втората част на въпрос 2.1 и за въпроси 2.2 и 2.3 поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона / разпоредбата на чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ/ и за развитието на правото, тъй като по тях липсва трайно установена съдебна практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касация Б. С. К. изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 от ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Русенски окръжен съд и да уважи предявения от Б. К. против „И. -21“ ООД иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на ответното дружество от 03.05.2017г., с което ищецът е изключен като съдружник в дружеството, Апелативен съд – Велико Търново е приел за недоказано основанието за изключване на Б. К. по чл. 126, ал. 3, т.1 от Търговския закон, като не е установено при условията на главно и пълно доказване от „И.-21” ООД в какво точно се изразява поведението на Б. К., квалифицирано като неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Изтъкнал е, че както в отправеното до Б. К. предупреждение за изключване, така и в мотивите за приемане на атакуваното решение, обективирани в протокола за проведеното на 03.05.2017г. заседание на Общото събрание на съдружниците в „И.-21” ООД, също не е уточнено в какво се изразява липсата на съдействие от страна на съдружника за осъществяване на дейността на юридическото лице. Приел е, че по отношение на основанието за изключване по чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ – „действа против интересите на дружеството“, предупреждението е достатъчно конкретизирано чрез описване на действия на Б. К., но е стигнал до извода, че описаните действия на съдружника не са насочени против интересите на дружеството и не нарушават общо задължение за лоялност. Изтъкнал е, че предявяването на искове по чл. 74 от ТЗ от Б. К. за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците в „И.-21” ООД, въз основа на които е образувано производството по т. д. №380/2016г. на Окръжен съд Русе, и атакуването на постановените съдебни актове не може да се квалифицира като действия против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3, точка 3 от ТЗ. Въззивният съд е посочил,че предприемайки тези действия Б. К. упражнява свои субективни права, регламентирани в действащото законодателство. Също така е приел, че другите действия на съдружника – отправяне чрез негов пълномощник искания до „И.-21” ООД за изготвяне на преписи от протоколи от заседания на общото събрание на съдружниците и начина на тяхното свикване; преписи от търговските книги и счетоводните книжа на дружеството; сключени търговски договори, трудови договори; щатно разписание; колективен трудов договор; длъжностни характеристики; договори с финансови и лизингови институции; както и искания за в бъдеще да му се предоставя информация с цел обсъждане преди подписване от страна на дружеството на предстоящи договори, са били насочени към осигуряване на информация за дейността на дружеството, съответно представляват действия, чрез които съдружникът упражнява правото си на информация. Съдът е изложил съображения, че чрез изискването на преписи от документи от „Банка Д.” ЕАД съдружникът е целял да се снабди с информация за сключените от дружеството договори за инвестиционен кредит, като обстоятелството, че Б. К. има възможност да предяви иск по чл. 71 от ТЗ при отказ на дружеството да му предостави информация не налага друг извод за характера на действията му. Стигнал е до извод, че не е установено при условията на главно и пълно доказване отправеното от Б. К. уведомление до „К.” ЕАД да се е отразило негативно на престижа и доброто име на „И.-21” ООД, нито да е довело до прекратяване на договорните отношения между „К.” ЕАД и „И.-21” ООД. Приел е, че подавайки жалба в Прокуратурата на Република България и инициирайки данъчна проверка, съдружникът – ищец по иска, също е упражнявал свои права, като не може да се направи несъмнен извод, че при това е действал недобросъвестно. С оглед данните по делото, съдът е приел, че действителната причина за изключването на Б. К. са влошените отношения между съдружниците, които не са основание за прилагане на тази крайна санкционна мярка и не са елемент от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, точка 3 от Търговския закон.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предполага с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т. 1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправният въпрос, посочен в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, е релевантен, тъй като е от значение за решаване на спора, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика – Постановление №1/1953г. на Пленума на ВС, ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. №866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №157 от 08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №136 от 06.11.2015г. по т. д. №2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Въззивният съд не се е отклонил от посочената практика, като е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и доводите на въззиваемия в отговора на жалбата. Поддържаното от касатора оплакване за произнасяне на въззивния съд извън пределите на въззивната жалба не съответства на данните по делото. Съставът на апелативния съд се е произнесъл по изричното оплакване във възивната жалба срещу изводите на Русенски окръжен съд, че съдружникът К. не е участвал в дружествените дела. Обсъждайки наличието на самото нарушение, въззивният съд и апелативен съд е констатирал, че то не е достатъчно конкретизирано в предупреждението за изключване на съдружника, а също и че не е доказано по делото. Поради това не е налице основанието чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос по п.2.1 от изложението е обуславящ за изхода на спора, но по него не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване. С постановеното по чл.290 от ГПК решение №171/14.03.2012г. по т. д. №860/2010г. на ВКС, II т. о., са дадени следните разрешения: „Изключването на съдружник в ООД е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Увреждащи по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ са само онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца – ООД или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално“. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика като е преценявал поведението на касатора именно с оглед възприетите в решението критерии – преценявал е дали постъпките на съдружника имат траен характер и дали демонстрират намерение на съдружника да действа против интересите на дружеството, дали нарушават общото задължение за лоялност, дали засягат имущественото състояние на търговеца ООД или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име. При тази преценка е приел, че поведението на ответника не осъществява фактическия състав на основанието за изключване по чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ, тъй като извършените от него действия не нарушават вмененото от закона и от дружествения договор задължение за лоялност към дружеството. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Вторият въпрос по п.2.1 и въпросът по п.2.2 от изложението не отговарят на изискването на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като са от значение за правилността на обжалваното решение. Съгласно задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Същият не следва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т.3 от ГПК. Поставените от касатора въпроси са насочени към оспорване на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и на приетите за установени правнорелевантни факти, и по – точно на извода на съда, че инициирането на данъчни и прокурорски проверки и уведомяването на основен клиент на дружеството за съществуващите спорове между съдружниците не съставляват действия против интересите на дружеството. Независимо от значението им за изхода на конкретното дело, въпросите касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния закон. Правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 от ГПК, а може да бъде проверявана само в случай на допуснато касационно обжалване по реда на чл.290 от ГПК. Поради това касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне и не се налага обсъждане на поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Третият въпрос в изложението съставлява правен въпрос съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, но не е обуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. Съдът не е изразил становище,че за да бъде изключен съдружник от общото събрание, следва да бъдат доказани всички нарушения, посочени в предупреждението за изключване по чл.126 ал.3 от ТЗ. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е стигнал до извода, че част от действията на съдружника К., описани в предупреждението за изключване, са доказани /искания до дружеството за предоставяне на преписи от документи, адресирани от съдружника писма до „Банка Д.“ ЕАД и основния клиент на дружеството „К.“ ЕАД, предявяване на искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на дружеството, иницииране на данъчна проверка на дружеството/, но те не представляват действия против интересите на дружеството, нито е доказано да са се отразили негативно на престижа и доброто име на същото дружество. По отношение на заявеното като основание за изключване „неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството“, съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че същото не е било конкретизирано в предупреждението за изключване, но и не е доказано. Следователно изводът за незаконосъобразност на решението за изключване на Б. К. като съдружник е обусловен от това, че не е доказано нито едно от твърдените нарушения, съставляващи основания за изключване по чл.126 ал.3 от ТЗ.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Обжалваното въззивно решение не разкрива някой от изброените пороци, като доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. Изложените твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд относно липса на недобросъвестност в действията на съдружника, както и относно липсата на негативни последици за престижа на дружеството, съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
В зависимост от изхода на производството на ответника по касация следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 2400 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, уговорено с договор за правна защита и съдействие от 20.04.2019г. и заплатено в брой.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2019г. по в.т.д.№226/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „И. -21” ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Б. С. К., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], сумата 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.