Определение №50 от по ч.пр. дело №670/670 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е
 
N     50
 
София   21.01.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари……………………………..
две хиляди и девета година в състав:
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                        Членове:    МАРИЯ ИВАНОВА
                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4956/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби – от енорийски свещеник Г. Д. Г. от гр. Лом и от “В”, представлявана от В. митрополит Д. , срещу решение № 29 от 5.03.2008г. по гр.д. № 663/2007г на
Страните взаимно си оспорват жалбите по съображения, изложени в писмени възражения.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложенията на касаторите са формулирани съществени въпроси, свързани с характера на правоотношението между свещениците и Българската п. ц. , по силата на което те изпълняват задълженията си по служене на църковните ритуали, за последиците от липсата на писмен договор, ако се приеме, че спорното правоотношение е с трудоправен характер, за пасивната легитимация по исковете за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и за момента, от който тече давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с ал.2, т.2 КТ спрямо искът за обезщетение поради неизползван платен годишен отпуск. По част от поставените въпроси липсва съдебна практика и това налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по друга част решението противоречи на установена практика на ВКС – чл.280, ал.1, т.2 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 5.03.2008г. по гр.д. № 663/2007г на
ДАВА 7-дневен срок на касатора “В”, представлявана от В. митрополит Д. , да внесе държавна такса в размер на 116, 50 лева, което да му се съобщи.
Насрочва делото за с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top