О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 08.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 7.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2791/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Г. Ш. А. от гр. С. против решение №3/11.02.2008г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д. №197/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
В писмения си отговор, ответницата Н. Б. С.,във връзка с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на касатора, посочва,че последното по същество не съдържа аргументация за наличие на основанията по член 280 ал.1 от ГПК.
В писменото си изложение, по отношение наличието на предвиденото в хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът посочва решение №129/16.05.1996г. постановено по гр.д. №2229/1995г. по описа на ІVгр.отд. на ВС,според което недостатъчно е искът за установяване на преобразуване на лично имущество,по член 21 от СК, да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната,като се твърди ,че в настоящия случай е налице същата хипотеза и въззивният съд постановявайки решението си е нарушил цитираната практика на Върховния съд. Видно от данните по делото обаче,спорът,с който съдът е бил сезиран не е идентичен с хипотезата,описаната в горепосоченото решение на ВС,тъй като с решаващите мотиви на въззивния съд, в едно производството по допускане на делба между страните, е залегнал извода,че събраните по делото доказателства са недостатъчни за опровергаят категорично презумпцията на член 19 ал.3 от СК,от претендиращия с възражението си ответник Г. С. за вложени лични средства при придобиването на процесния имот от бившите сърпузи,поради което делбата законосъобразно е допусната при равни квоти. Очевидно,цитираното решение,приложено към изложението на касатора за допускане на касационно обжалване,не се отнася и не разрешава идентичен спор,поради което да могат да се направят доводи и се приеме само въз основа на това решение,наличие на хипотезата предвиден в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това, касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание,предвидено в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето на съда по този въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона или когато се изоставя едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Изложените основания за допускане на касационно обжалване в тази връзка,съгласно аргументите в писменото изложение на касатора,по своята същност са свързани с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,които са основания за касационно обжалване съгласно член 281 т.3 от ГПК,но не и по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3/11.02.2008г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д. №197/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: