О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.50
София. 02.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 907/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. , гр. В., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Окръжен съд – В. , постановено на 15.07.2009 г. по гр.д. № 174/2009 г., с което е оставено в сила решение № 69 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1750/2008 г. на Районен съд – В. за отхвърляне на предявен срещу О. –. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 14 395.44 лв. представляваща стойност на извършени в повече строително-монтажни работи и вложени материали по договор № 198/16.08.2007 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се уважи изцяло исковата претенция.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че разрешаването на спора въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: дали наличието на договор за СМР изключва възможността да се претендира неоснователно обогатяване за СМР, които не са отчетени при приемане изпълнението на договора и които не са заплатени и дали законовите процедури по възлагане на обществени поръчки преграждат възможността да се предяви иск за неоснователно обогатяване.
Ответникът по касация – О. гр. В. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд – В. , след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че във връзка с валидно съществувалите договорни отношения между страните, релевантни за приемането на извършени и изпълнени обеми СМР са единствено двустранно подписаните от тях протоколи. Отчетено е, че съгласно изричните договорености между страните, обектът следва да се счита за окончателно предаден с акт обр.19 / протокол за извършени СМР/, който в случая е двустранно подписан и не е оспорен относно посочените в него обеми на СМР, нито са налице доказателства за промяна в условията по сключения договор за вътрешен ремонт на стени и тавани на СОУ”Х” гр. В.. Изложени са и допълнителни съображения за неоснователност на иска предвид наличие на законова забрана, по арг. от чл.33, ал.1 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, за изменение на сключените по този ред договори, като страните са обвързани от предложението на изпълнителя за обемите СМР, единични стойности на материали и отделни видове работи, съобразно изготвена количествено- стойностна сметка.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Въззивната съдебна инстанция не се е произнесла по формулирания правен въпрос относно допустимостта да се претендира неоснователно обогатяване за неотчетени строително-монтажни работи при приемане на изпълнението, а изведените фактически изводи са в резултат на възложената на тази инстанция правораздавателна власт да се произнесе по същество на материалноправния спор и съответно по правилността на постановеното от първостепенния съд решение. Обективираното в решението становище за неоснователност и недоказаност на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е в резултат на цялостна преценка на съществувалите между страните договорни правоотношения, приключили с надлежно приемане и заплащане на възложената работа. Липсва произнасяне и по доказателствената стойност на подписания от страните протокол и не е направен извод, че този писмен акт установява по необорим начин количеството и стойността на изработката. В мотивите към решението само е констатирано, че ищецът не се е възползвал от възможността да оспори отразените в протокола обеми на извършени СМР или да представи доказателства за надлежна промяна в условията по договора. Дори и да приеме, че в рамките на настоящия процес се цели инцидентно оспорване на част от съдържанието на посочения протокол, то следва да се вземе предвид, че изводите на въззивния съд за отхвърляне на иска са основани и на законовата забрана за изменение на сключени по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки договор. От това следва извод, че посоченият в изложението към жалбата правен въпрос не е значим за изхода на делото.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора и по втория материалноправен въпрос. Нито в исковата молба, нито в хода на производството е поддържано, че исковата претенция е основана на изпълнени от ищеца/касатор/ действия извън възложените му с договора, т.е. за извършени СМР извън приложното поле на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Напротив, твърдяни са обстоятелства за занижаване на количества и стойности по някои от пунктовете на акт № 1 от 13.09.2007 г. Тази констатация води до извод, че формулираният правен въпрос е извън предмета на делото.
Предвид изложеното, настоящият състав приема за недоказана общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, а именно съдът да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е значим за изхода на делото. Поради това не следва да се произнася до допълнително предвидената в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК алтернативна предпоставка, а именно произнасянето по правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Окръжен съд – В. , постановено на 15.07.2009 г. по гр.д. № 174/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: