О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4277 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ЕНЕС БИЛД“ ООД и М. К. М., чрез адв. Е. М. от АК – Бургас, срещу въззивно решение № 39/18.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по гр.д. № 133/2018 г.
Касаторите излагат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни Л. Ш., И. Ш., С. Ш., чрез адв. П. Т. от АК – Бургас, отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендират съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Първостепенният Бургаски окръжен съд в своето решение е посочил, че е сезиран със следните искове: за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, извършена на 05.02.2014 г. от Л. и Н. Ш., като осъществена при липса на воля от тяхна страна за оправомощаване на А. З. с това да извършава разпоредителна сделка с техен собствен недвижим имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, евентуално за унищожаването й поради грешка в предмета, евентуално за унищожаването й поради осъществена измама; за прогласяване нищожност на предварителен договор от 05.02.2014 г. поради липса на съгласие от страна на продавачите или като накърняващ добрите нрави поради нееквивалентност на договорената с него продажна цена, евентуално за унищожаване поради грешка в предмета, евентуално за унищожване поради измама; за прогласяване нищожност на преупълномощителната сделка, осъществена от А. З. на 27.03.2014 г. поради липса на воля от страна на упълномощителите Ш. да се разпореждат с имот в к.к. „Слънчев бряг“, евентуално поради противоречие със закона – чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 43, ал. 3 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, евентуално за унищожаване поради грешка в предмета, евентуално за унищожаване поради измама, евентуално като извършена в нарушение на обема на представителната власт, предоставена на пълномощника А. З. и в нарушение на задълженията по чл. 43, ал. 3 ЗЗД, във вреда на Л. и Н. Ш., поради нееквивалентност на стойността на имота и продажната му цена; за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на същия имот от 07.05.2014 г. като сключен без представителна власт за продажба на имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, накърняващ добрите нрави поради договорена цена в пъти по-ниска от данъчната оценка, евентуално като сключен във вреда на Ш.; за осъждане на купувача „Енес Билд „ ООД да предаде владението на собствения на Ш. недвижим имот.
Първоинстанционният съд постановил решение, с което 1. Признал за нищожни, на осн. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД пълномощно от 05.02.2014 г., дадено от Н. Ш. и Л. Ш. на А. З.в да извършва описаните в него действия от тяхно име и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2014 г. между Н. и Л. Ш. като продавачи и А. З. като купувач, като подписани при липса на съгласие от страна на Ш. да предоставят представителна власт на А. З. по отношение на подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], к.к. „Слънчев бряг – запад“, както и да поемат задължение да му го продадат с окончателен договор за сумата от 10 000 лв. (не е ясно по отношение на кои страни – ищец и ответник, е постановено решението в тази му част); 2. Обявявил, на осн. чл. 43, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителни по отношение на Л. Ш., И. Ш. и С. Ш. (последните като правоприемници на ищеца Н. Ш.) следните сделки: пълномощно за преупълномощаване от 27.03.2014 г. и договор за покупко-продажба по нот. акт № 25/2014 г., като подписани без представителна власт за А. З. и М. К. М. да действат по отношение на описания в тях поземлен имот. (не е ясно по спор с кои правни субекти е постановено това решение; ясни са само ищците); признал за установено, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на „Енес билд“ ООД, че Л. З. Ш., И. Н. Ш. и С. Н. Ш. са собственици на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване по закон на описания недвижим имот, находящ се в г. Н., к.к. „Слънчев бряг“ и е осъдил търговското дружество да предаде на Ш. владението върху същия имот, на осн. чл. 108 ЗС.
Въззивният Бургаски апелативен съд потвърдил това решение.
За да се произнесе, съдът приел за установено, че Л. Ш. и Н. Ш. са упълномощили А. З. с писмено пълномощно с нотарилна заверка на подписите и съдържанието му, извършени на 05.02.2014 год. от нотариус С. А., с район на действие Районен съд – Несебър, да ги представлява пред нотариус за установяване правото им на собственост чрез издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, описан в пълномощното, с посочен идентификатор и граници, на площ от 3020 кв.м., в [община], както и пред съответните институции за снабдяване на документи във връзка с това производство. Със същото пълномощно посочените лица са упълномощили А. Заемджиков да продаде същия имот. На същата дата между същите страни е сключен предварителен договор, с нотариално заверени подписи, за продажба на същия имот, при продажна цена от 10 000 лв. А. З. е преупълномощил с предоставените му права М. М. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени на 27.03.2014 г. от нотариус Ф. И., с район на действие Районен съд [населено място]. В това пълномощно недвижимият имот е описан по идентичен начин, както в пълномощното от 05.02.2014 г. и предварителния договор от тази дата, с единствената разлика допълнение относно местонахождението на имота – [населено място], к.к. „Слънчев бряг – запад“. А. З., в качеството си на пълномощник е извършил следните действия: снабдил се е със скица на имота от дата 06.02.2014 г., след което е подал молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка в [община] на дата 12.02.2014 г. за собственост, придобита по давност от упълномощителите Ш.. На 07.05.2014 г. е съставен констативен нотариален акт от помощник-нотариус Й. Й., с който Л. Ш. и Н. Ш. са признати за собственици на недвижимия имот по давност. На същата дата, веднага след съставяне на горния нотариален акт, М. М., като преупълномощен, е продал на „Енес билд” ООД същия имот за сумата от 10000 лв. В съставения нотариален акт е записано, че продажната цена от 10000 лв. е получена от Л. Ш. и Н. Ш. изцяло при подписване на предварителен договор за продажба от 05.02.2014 г.
Съдът приел, че в пълномощните и предварителния договор имотът е описан с идентификатор и с площ, но липсват останалите основни кадастрални данни, посочени в разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а именно трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване и адрес, поради което имотът е останал недостатъчно индивидуализиран. Като анализирал още и гласните доказателства и обясненията на З., съдът достигнал до заключение, че на първи прочит е налице воля у Ш. да овластят З. да извърши действия от тяхно име по продажба на техен имот, но тази воля е опровергана при съвкупната преценка на горните доказателства; не е възможно да се установи действителната воля на обещателите за разпореждане с имота в к.к. Слънчев бряг. Приел, че предварителният договор и упълномощителната сделки е нищожна, защото изразените волеизявления не съвпадат досежно обекта. По преупълномощителната сделка Заемджиков е излязъл извън представителната власт, с която разполага, поради което втората упълномощителна сделка е също нищожна. Окончателният договор правилно бил обявен от първостепенния съд за недействителен от първостепенния съд е уважен иска по чл. 108 ЗС.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: какво следва да е съдържанието на пълномощното за извършване на разпореждане с недвижим имот и по-конкретно необходимо ли е такова пълномощно да съдържа освен кадастралния идентификатор на недвижим имот, площта, границите и кадастралните данни по чл. 27 ЗКИР – поддържа противоречие с ТР №5/2014 г. по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК; кога е налице „липса на съгласие“ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – противоречие с решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. 92/2009 г., IV ГО, решение № 196 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр.д. 1348/2012 г., III ГО; за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните – противоречие с решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 166/2011 г. на IV ГО; решение № 548 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр.д. 1119/2009 г., III ГО/
Поддържа и основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса как се индивидуализира недвижим имот в пълномощно за разпореждане с него и в предварителен договор и по-конкретно, ако е посочен идентификатор на имота, площ и граници, тези данни съобразно чл. 26 ЗКИР съдържат ли достатъчно информация за еднозначна идентификация на имота или е необходимо и ако да, в какви случаи, да се посочват други кадастрални данни.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения на страните е принципно относим към всеки исков процес, но в случая не се установява поддържаното противоречие с цитираните съдебни решения. Несъгласието с фактическитеи правни заключения на съда само по себе си не значи, че той не е обсъдил доводите и възраженията на страните.
Въпросите относно индивидуализацията на имот в пълномощно и предварителен договор са относими към предмета на спора. Не е налице поддържаното противоречие с ТР №5/2014 г. по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК, но въпросът, конкретизиран от съда: как следва да бъде описан имот в пълномощно и предварителен договор, за да е достатъчно за неговотото индивидуализиране, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, поради което е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът кога е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е също включен в предмета на спора. Изложените принципни съображения на въззивния съд не противоречат на посочените от касатора съдебни решения; доколко те съответстват на приетото за установено като факти е въпрос за обоснованост в изводите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че с оглед необходимостта в случая служебно, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, да прецени евентуалната допустимост на въззивното решение, както и за точното приложение на императивни материалноправни норми, каквито се тези относно валидността на сделките (въведени в обществен интерес), касационно обжалване следва да се допусне по следните въпроси: относно индивидуализацията на предмета на иска, по който се е произнесъл съда в диспозитива; как се съединяват и по какъв ред се разглеждат искове за недействителност на сделка при твърдения за различни нейни пороци; как следва да разглежда съдът искове, предявени в евентуалност и как се произнася по тях в диспозитива на решенето; посочването на различни правни квалификации (словесно или нормативно) спрямо едни и същи правопораждащи факти, сочи ли предявяване на множество искове; каква е материалноправната квалификация на иск за недействителност на сделка относно имот при твърдение, че страната е имала воля относно обект, различен от посочения в сделката.
В заключение, следва да се допусне касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 39/18.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по гр.д. № 133/2018 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1532,21 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: