4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр.София, 19.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 43 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. срещу решение № 760 от 24.04.2012 г., постановено по гр. д. № 2753 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, в частите, с които е отменено решение № 1786 от 29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 3131 по описа за 2007 г. на Софийския Градски съд за отхвърляне на предявения от П. Л. М. срещу Н. Г. М. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата между 3 000 и 10 000 лв., тази разлика от 7 000 лв. е присъдена и е потвърдено решението за осъждане на касатора да заплати на П. Л. М. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът Н. М. твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Процесуалноправен въпрос, по който САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС е процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните. Съдът не е изпълнил изискването за изясняване на делото и обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните. В конкретния случай съдът не допуснал поисканите от касатора трима свидетели, не е обсъдил възражението във въззивната жалба за неправилно кредитиране на показанията на свидетеля Т. Д.. Ищецът не е бил задължен да представи епикризи за провеждано лечение за периода от юни до юли 2007 г. Съдът не е изискал справка за акционерите на [фирма] към април-декември 1995 г., препис от временно удостоверение от книгата на акционерите на [фирма], препис от заповед № 113 от 1997 г. за извършване на проверка за изясняване на отношенията между П. М. и В. Д., не е приел запис на предаването „Конфликти”, излъчено през месец октомври 1997 г. Касаторът се позовава на практиката по процесуалния въпрос, отразена в ППВС № 1 от 13.07.1953 г. по гр. д. № 1 от 1953 г. на ВС и решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ІІІ отд. на ВКС.
2. Материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото според касатора е дали е положително или отрицателно естеството на израза „сив кардинал” и в състояние ли е този израз да увреди репутацията на ищеца. Изразът има положително звучене и не представлява позорно обстоятелство.
Ответникът по жалбата П. Л. М. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за 2 340 лв. разноски за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът П. М. е бил началник на ответника Н. Г. М. в Националната служба за охрана и е посочил в исковата си молба, че на 28.06.2007 г. след дисциплинарното си уволнение, в предаването „К. лайф” по „Нова телевизия” ответникът е приписал на ищеца действия, които той не е извършил. Ответникът е заявил, че ищецът е сив кардинал на НСО и всеки служител, който се е провалил в частния си живот или в службата, пише обяснения пред него, които той не завежда в деловодството, а прибира в шкафа, с цел да събира компрометиращи материали за служителя. По този начин ищецът контролирал служителите. Ответникът твърдял също, че ищецът е заповядал на офицера от НСО Р. Н. да събира лична информация за охраняваните от него лица-Волен С., С. С. и В. В.. Тези изявления на ответника били повторени от други медии без доказателства. В резултат от тези действия на ищеца са били причинени неимуществени вреди, за които ищецът е претендирал обезщетение в размер на 15 000 лв. В образуваното производство по така предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е било в тежест на касатора да докаже и пред съда своите твърдения в медиите за незаконните и неморални действия на ищеца. Той обаче не е провел такова пълно доказване, а се е позовал на събития от 1997 г., които не са относими към твърденията му десет години по-късно. На свой ред ищецът посредством свидетелски показания е установил причинените неимуществени вреди от неверните изявления на касатора. Ето защо Софийският градски съд е присъдил на ищеца 3 000 лв. обезщетение, а Софийският апелативен съд е увеличил обезщетението на 10 000 лв. Този съд не е допуснал събиране на доказателствата, посочени от касатора във въззивната му жалба и според него не е обсъдил всичките му възражения. В тази връзка касаторът е поставил първия въпрос, по който според него следва да се допусне касационно обжалване. Касаторът счита, че в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС въззивният съд не е събрал всички доказателства, не е изяснил делото от фактическа страна и не е отговорил на възраженията и доводите на страните. Съгласно разпоредбите на чл.186 и чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд безспорно е имал задължението да изясни делото и да постанови решение въз основа на всички доказателства, доводи и възражения на страните. Съдът обаче е длъжен да събира само относими към предмета на спора доказателства, а посочените от касатора във въззивната жалба не са били такива. Касаторът е поискал изслушването на трима свидетели за установяване на претърпените от него болки и страдания-обстоятелство извън предмета на доказване. Пожелал е да събира доказателства за събитията през 1997 г. които не касаят спора, а и вече са били установени пред първата инстанция посредством показанията на свидетелката М. С./М./. Поискал е представянето на епикризи, установяващи болнично лечение на ищеца, без да има твърдение за такова лечение в исковата молба и след като неимуществените вреди, причинени на ищеца, са били установени по друг начин. Следователно отказът на въззивния съд да събере доказателствата, посочени във въззивната жалба на касатора, не е в противоречие, а съответства на задължителната практика на ВКС по въпроса какви доказателства на страните следва да бъдат допускани.
Невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил всички негови доводи и възражения. Доводите на Н. М. във въззивната жалба се отнасят до кредитирането и обсъждането на свидетелските показания и до оценката на термина „сив кардинал”. За да достигне до своите правни изводи, въззивният съд е обсъдил значението на термина „сив кардинал”, подробно и в детайли е анализирал свидетелските показания по делото, преценил е показанията на кои свидетели следва да кредитира и тази негова преценка касае възприемането на фактическата обстановка. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос не може да бъде свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или да касае обсъждането на събраните по делото доказателства. Ето защо по първия въпрос на Н. М. касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Същите съображения важат и за второто питане на касатора, което представлява фактически, а не правен въпрос и се отнася до оценъчното възприемане на термина „сив кардинал”. Дали този термин е обида или похвала, зависи от контекста, в който е използван и също касае цялостното възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд при всеки конкретен случай. Следователно въпросът не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 2 340 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 24.04.2012 г., постановено по гр. д. № 2753 по описа за 2011 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на П. Л. М., ЕГН [ЕГН], сумата 2 340/две хиляди триста и четиридесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: