Определение №500 от 30.6.2014 по ч.пр. дело №3619/3619 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

гр. София, 30.06. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3619 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото А. Й. Р. срещу определение № 349/09.12.2013 г., постановено по гр. дело № 7161/2013 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС, ІV-то гр. отд.). С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу въззивно решение от 21.06.2013 г. по гр. дело № 4498/2012 г. на Софийския градски съд (СГС).
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка, обаче жалбоподателят поддържа, че са налице „касационни основания” за допускане на касационно обжалване, като излага съображения конкретно за наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Излагат се и доводи за неправилност на въззивното решение на СГС.
Ответниците по частната жалба – ищецът [фирма] и третите лица – негови помагачи по делото [фирма] и [фирма], не са подали отговори на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанцинният съд е уважил частично, предявените по делото срещу жалбоподателя установителни искове, съответно – за сумата 3 433,82 лв. и за сумата 678,15 лв. Жалбоподателят е обжалвал първоинстанционното решение в тази част, но въззивната му жалба е била върната с влязло в сила определение, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила в тази част на 28.02.2013 г. С въззивното решение от 21.06.2013 г. е разгледана единствено въззивната жалба на ищеца [фирма] и по същество СГС е отхвърлил предявените срещу жалбоподателя установителни искове, съответно – за разликата над сумата 3 433,82 лв. до сумата 7 162,96 лв. и за разликата над сумата 678,15 лв. до сумата 1 448,85 лв.
При така установените обстоятелства по делото, съставът на ВКС, ІV-то гр. отд., постановил обжалваното определение, е приел в мотивите към него, че влязлата в сила част на първоинстанционното решение, в която то е станало окончателно, не може да бъде обжалвано с касационна жалба; че и въззивното решение не може да бъде обжалвано с касационна жалба от ответника, тъй като с него не се разглежда спора по тази уважена от първата инстанция част от исковете; както и че жалбоподателят-ответник не разполага с интерес да обжалва въззивното решение, с което исковете са отхвърлени за посочените по-горе суми. По тези съображения е изведен и решаващият извод, че касационната жалба на жалбоподателя е недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно ГПК, в който е възприето триинстанционното обжалване, на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища, но не и първоинстанционните решения на районните и окръжните съдилища. Когато първоинстанционното решение е влязло в сила в дадена негова част (в случая – в частта, с която исковете срещу жалбоподателя са частично уважени, – поради връщането на въззивната му жалба с влязло в сила определение), то тази част от правния спор между страните не е предмет на въззивното производство и съответно – на постановеното въззивно решение. Поради това, в такава негова част въззивното решение не би и могло да бъде обжалвано с касационна жалба, а ако такава е подадена – тя е процесуално недопустима, поради липса на предмет. Процесуално недопустима, поради липса на интерес от обжалването, е и касационна жалба, подадена срещу въззивно решение, което е благоприятно за жалбоподателя. Именно такова е и обжалваното в случая с касационната жалба на ответника по делото А. Й. Р. (жалбоподателя и в настоящото частно гр. производство), въззивно решение от 21.06.2013 г., с което е потвърдена, обжалваната с въззивната жалба на ищеца [фирма], отхвърлителна част на първоинстанционното решение.
По горните съображения, оплакването в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, е неоснователно.
Доводите в частната жалба, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и за неправилност на същото, биха могли да бъдат разгледани единствено в съответната фаза на касационното производство – по чл. 288, респ. – по чл. 290 от ГПК, но само ако касационната жалба на жалбоподателя беше процесуално допустима. В случая, както вече беше посочено, подадената от него касационна жалба е процесуално недопустима, поради липса на абсолютни положителни процесуални предпоставки, а именно – липса на предмет и липса на правен интерес от обжалването, поради което тези негови доводи, наведени в частната му жалба, нямат никакво отношение към процесуалната допустимост на касационната му жалба, респ. – към предмета на настоящото частно гр. производство.
В заключение, обжалваното определение следва да се потвърди, тъй като по изложените по-горе съображения то е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че същото е и валидно постановено и процесуално допустимо.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349/09.12.2013 г., постановено по гр. дело № 7161/2013 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top