О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр.София, 11. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1914/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 917 на 26.06.2009 год. по в.гр.дело № 2424/2009 год., с което е оставено в сила решение № 158 от 15.01.2007 год. по гр.дело № 1355/2005 год. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав за осъждане Е. Г. Р. от гр. В., ул.”Т” № 90а, да предаде на П. Р. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул.”И” № 1* с ЕГН ********** от гр. В., ул.”П” № 8* с ЕГН ********** от гр. В., ул.”П” № 8 и И. Н. В. с ЕГН ********** от гр. В., м-ст „Е”, ул.21 № 8, владението върху следния недвижим имот: място с площ от 600 кв.м., представляващ имот пл. № 1* по ПНИ в с.о. „П”, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/2003 год. на Обл.правител на област с административен център-Варна, при граници: имоти от изток имот № 1* от запад новообразуван имот № 1*/по комбинирания план, представляващ реална част от имот 1706/ от север имот № 794 по КП от 1960 год., от юг-път, така както е оцветен с червен цвят върху скица № 2 от заключението на в.л., приложена на л.110 от делото, която скица, приподписана от съда представлява неразделна част от решението, по твърдението на ищците,о че са придобили собствеността чрез реституция по ЗСПЗЗ с решение № 574/07.12.1998 год., поправено по реда на чл.14, ал.6 с решение № 600/23.03.1999 год. на ПК Варна и наследствено правоприемство от П. З. П. , б.ж. на гр. В., починал на 17.12.1970 год., който от своя страна придобил собствеността чрез изтекла придобивна давност, осъществявайки фактическа власт с намерение за своене въз основа на частен писмен договор от 10.08.1958 год., на основание чл.108 от ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. Г. Р., представлявана от адвокат Н от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като възприетото от съда противоречи на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, пространни съображения се излагат по съществото на спора.
От ответниците по касация П. Р. И., С. В. Н., П. Х. Н. и И. Н. В., представлявани от адвокат К от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287,о ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искът по чл.108 ЗС е доказан тъй като ищците се легитимират като собственици на основание земеделска реституция върху процесния недвижим имот, а за ответницата не са налице предпоставките на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи имоти и придобие право на собственост върху него.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.108 ЗС приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 917 на 26.06.2009 год. по в.гр.дело № 2424/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: