О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София 02.06.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1533/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Й., подадена чрез адв. Л. Ш., против решение № 2040/07.12.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 2825/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3259/21.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2354/2014 г. по описа на Варненски районен съд, с което е осъдена да заплати на В. В. А. и М. Д. А. сумата от 24 270, 75 лв., представляваща част от цената по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9, том X., регистър № 9124, дело № 5334 по описа на СВ към В., като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В касационната жалба, уточнена след дадени указания от администриращия съд, се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се,че съдът е постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС и съдилищата в три посоки:1.приел е,че съставът на чл.55 ЗЗС не изисква доказване на наличието на обогатяване на ответника и на обедняване на другото лице-ищец;2.нарушил е принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване от страна на ищците,като е постановил връщане на средства,които те не са дали и като резултат от решението ще получат без всякакво правно основание;3.постановил е решението,с което е уважен иск по чл.55,ал.1 ЗЗД без да изследва наличието на връзка между обедняването и обогатяването и без да изследва въпроса относно имущественото разместване.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. Б. Б., в качеството му на процесуален представител на ответната страна по касация – В. М. А. и М. Д. А., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производството е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. В. А. и М. Д. А. срещу Н. С. Й. за заплащане на сумата от 24 270, 75 лв., съставляваща част от цената по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 9, том X., регистър № 9124, дело № 5234 по описа на СВ към В., платена с оглед отпадналото основание. Квалифицирал е предявеното искане, като е съобразил задължителната и трайно установена съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., според която развалянето на договор е основание за претендиране на даденото по него на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Посочил е, че сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот е развален със съдебно решение влязло в сила на 20.01.2014 г. и от тази дата е прекратена правната връзка между тях, с оглед на което всяка дължи връщане на полученото без основание. Взел е предвид, че съгласно правилото на чл. 55, ал.1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличие на основание за получаването, респективно за задържане на плащането. От събраните писмени доказателства /разписка и банкови извлечения/, съдът е установил фактите, че на датата на сключването на предварителния договор 24.02.2009 г. ищецът М. А. авансово е заплатил на ответницата Н. Й., чрез упълномощен от нея представител – Д. М., сумата от 1500 евро /2933,75 лв./, а с преводно нареждане от 27.05.2009 г. В. А. е превела по банковата сметка на Д. М. сумата от 21 337 лв. Като е съобразил установеното съдът е достигнал до извод за основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като обвързаността на страните по разваления договор за покупко-продажба е отпаднала с обратна сила и за да бъде възстановено състоянието на отношенията, такова каквото е било преди договорът да бъде сключен, всяка от страните следва да върне престацията, която е получила. Ето защо, за ответницата е възникнало задължението да върне полученото по разваления договор, а именно продажна цена в размер на 24 270,75 лв. Изрично е посочено, в отговор на възраженията направени от Й., че съставът по чл. 55 ЗЗД не изисква наличие на обогатяване за сметка на обедняването на друго лице, които обстоятелства подлежат на доказване при иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. В случая на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД при разваляне на договор, съдът не изследва дали някоя от страните се е обеднила с получената престация, тъй като самото основание за разместване на благата е отпаднало.
Съдът се е произнесъл и по направеното от страна на Н. Й. възражение за прихващане със сумата от 12 409, 60 евро, представляваща част от отпуснатия кредит за заплащането на продажна цена на апартамента, за която твърди, че нито й е заплатена, нито е възстановена на банката във вид на погасяване на усвоения кредит, поради което остава дължима към банката от нея в качеството й на собственик на възстановения й имот, останал ипотекиран в полза на банката кредитодател. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД,тъй като вземането на Й. не е изискуемо и ликвидно към настоящия момент. Посочил е, че тя не е заплатила остатъка от тегления от ищците банков кредит, а ако се стигне до принудително изпълнение чрез насочването му върху ипотекирания имот, ответницата ще може да търси възстановяването на платеното от нея в качеството й на лице, чийто имот е ипотекиран в полза на трето лице за обезпечаване на чуждо задължение.
Решението на съда в частта относно предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД не е предмет на касационно обжалване и не следва да бъде обсъждано.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Наведени са подробни съображения, които преповтарят касационните основания и представляват оспорване на решаващите изводи по съществото на спора. Акцентирано е върху предмета на доказване по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и подробно е аргументирано застъпеното в касационната жалба становище, че спорът не е изяснен от фактическа страна, тъй като не се доказва обедняване на ищците, а сумата, платена като продажна цена, е получена по силата на договор за банков кредит. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. След като не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, проверката за наличие на специалните основания не може да бъде извършена.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение ,тъй като не са представени доказателства за действително направените и доказани разноски за настоящото производство./т. 1 от ТР № 6/2012г. на ВКС,ОСГТК/
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2040/07.12.2015 г., постановено по гр. д. № 2825/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: