О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 29.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 105 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. Я. Б. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Д., срещу въззивно решение от 20.05.2010 г. по в. гр. д. № 12817/2009 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК е обезсилено Решение № 1-6-62/17.08.2009 г. по гр. д. № 28009/2008 г. на СРС, ГК, 41 състав и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, като се иска “отмяната му и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт”.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, формулирани така: ”Дали е налице факта на неправомерно или липса на отчитане на ел. енергия, респ. дали, ако този факт не е надлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност, както и въпросът относно нищожност на нормата на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия”.
Изброени са основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и са приложени съдебни актове на първоинстанционни съдилища, на въззивен съд и на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като от приложената и цитирана съдебна практика на първоинстанционни и въззивни съдилища единствено решение от 29.06.2007 г. по т. д. № 2857/2006 г. на СГС и решение от 12.03.2008 г. по гр. д. № 2432/2007 г. на СГС са влезли в сила и формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С решение от 20.05.2010 година по в. гр. д. № 12817/2009 г. Софийски градски съд е обезсилил на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение на Софийски районен съд, поради неговата недопустимост и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В мотивите на въззивния съд е посочено, че при извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК е констатирано, че в първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и осъдил ответника – [фирма] да заплати на ищеца сумата 2003,87 лв. При преценка съдържанието на исковата молба съдът е констатирал, че в обстоятелствената част, ищецът е посочил, че не дължи на ответника цитираната сума, която е заплатил, а в петитума на иска е заявил, че иска признаване за установено, че тази сума е недължима. СГС е счел, че при подобно искане, заявено в петитума, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по отрицателен установителен иск, с който е бил сезиран, а не по осъдителен иск, правно квалифициран по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и това е довело и до произнасяне „плюс петитум” и недопустимост на съдебния акт.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение, да са обусловили изводите на съда по спорното материално право / ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай, въззивният съд не се е произнесъл в обжалвания съдебен акт по съществуването на спорното материално право, а при преценка на допустимостта на иска и предвид произнасянето от първата инстанция по съществото на спора, е изложил съображения за недопустимост по чл. 270, ал. 3 ГПК на съдебния акт, поради произнасяне по непредявен иск, т. е. при нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Настоящият състав на ТК, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението, жалбоподателят е поставил като основни въпроси, свързани с допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, въпросите за установяване на факта на неправомерно отчитане на ел. енергия и за последиците от ненадлежното установяване на този факт. Изложението е мотивирано обаче с поддържаните основания за неправилност на решението, основани на неправилното приложение на материалния закон – приложимост на чл. 25 от ОУ, за отношенията между доставчик и потребител, за приложимост на Наредба № 6/09.06.2004 г. и чл. 110, ал. 2 от ЗЕ.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че основанията за достъп до касационно обжалване в конкретния случай следва да бъдат свързани с предмета на въззивното решение и разрешените с него процесуални въпроси, относими към допустимостта на първоинстанционното решение, а не с преценка на материалното право. Освен това, въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Отделно от това, формулираният от касатора като водещ правен въпрос за това ”дали е налице факта на неправомерно отчитане на ел. енергия, и дали ако този факт е ненадлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност” предпоставя установяване на релевантните в процеса факти и касае приложимост на конкретни процесуални норми. В случая, този въпрос изобщо не е от значение за изхода на делото, тъй като въззивната инстанция е приела, че е налице недопустим първоинстанционен акт и изобщо не е навлизала и обсъждала доказателствата по делото, както и приложимите правни норми, свързани с дължимост/недължимост на сумата.
Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия, нито е изложил каквито и да е аргументи, относими към произнасянето по непредявен иск, т. е. за нарушения на диспозитивното начало, при това същият в процесуалното си качество на ищец е могъл да изложи аргументи и да се позове на съдебна практика по въпросите, свързани с допустимост/недопустимост на иска и на съдебното решение, което не е сторено.
Изложението, съдържащо въпроси, отнасящи се до приложимото материалното право е ирелевантно, тъй като на допускане и проверка в касационното производство подлежи конкретното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение на посочените в него основания.
Като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото въпроси да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Правните изводи на решаващия състав за недопустимост на решението, не са резултат от разрешаването на посочените в изложението фактически въпроси или на неправилно приложение на материалноправни норми, а произтичат от разрешаването на процесуалноправен въпрос, свързан с приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 20.05.2010 г. по в. гр. д. № 12817/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: