6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 25.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2684 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. З. А. срещу решение №517 от 26.05.2014г. по гр.д. № 358/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено изцяло решение №5773 от 14.12.2013г. по гр.д. № 13863/2012г. на Варненски районен съд, с което е признато за установено, че Д. З. А. дължи на П. М. Л. сумата 8 000 евро по запис на заповед от 22.06.2011г. с падеж 22.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.03.2012г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №2948/2012г. на Варненски районен съд, 30 състав.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопустимо събиране от въззивната инстанция на нови доказателства, за които не е имало пречка да се представят своевременно в първоинстанционното производство. Поддържа, че представените от ответника по касация пред въззивния съд нови писмени доказателства не подадат в хипотезата на чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК, нито са такива, които се събират служебно от съда съгласно разясненията в ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва,че представената от П. Л. пред въззивиня съд писмена декларация съдържа признание,че касаторът е получил сумата от Л. 8000 евро, но в нея е отразено изрично, че с това плащане страните са уредили своите отношения във връзка с покупко – продажбата на имот в [населено място], обл. В.. Твърди,че въззивният съд не е съобразил тази декларация, а неправилно е приел, че сумата е предадена в изпълнение на договор за поръчка между страните, за обезпечение на който е издаден процесният запис на заповед.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните правни въпроси, които са от значение за изхода на делото: 1.Допустимо ли е ползването и представянето на отбранителни защитни средства от въззиваемия, когато във въззивната жалба не са посочени нови факти и доказателства, които да пораждат необходимост от защитата му, чрез представянето на доказателства, нямащи качеството на новооткрити или нововъзникнали по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК, нито тяхното допускане е било ограничено поради процесуални нарушения от първоинстанционния съд? 2. Допустимо ли е без да е направено оплакване във въззивната жалба за липса на доклад или за извършен неточен доклад от първоинстанционния съд, въззивната инстанция да указва на страните възможност за представяне на доказателства, включително и на такива, за представянето на които в първата инстанция не е съществувала пречка? 3. Допустимо ли е пред въззивния съд да се събират доказателства, които не са поискани изрично нито с исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, нито в отговора на въззивната жалба? 4. Допустимо ли е договор за поръчка с предмет „снабдяване с документ за собственост на недвижим имот“ да породи правно действие при липса на учредена представителна власт чрез подписване от доверителя на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, с оглед договаряне с трети лица от името и за сметка на доверителя? 5. Възможно ли е в случай,че не е даден мандат с пълномощие договорът за поръчка с предмет „снабдяване с документ за собственост на недвижим имот“ да породи правно действие, макар и да не отговаря на изискванията на чл.292 ал.3 от ЗЗД, а именно да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите?
Поддържа, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г. на ВКС, ТК, ІI гр.о., решение № 284 от 21.07.2010г. по гр.д. № 378/2009г. на ВКС, ТК, ІV гр.о., решение № 556 по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които въззивният съд не е длъжен да следи служебно за нарушения по чл.146 от ГПК, отнасящи се до доклада по делото, а единствено при оплакване във въззивната жалба. Поддържа, че материалноправните въпроси относно валидността на договора за поръчка са разрешени в противоречие с решение № 208 от 29.07.2013г. по гр.д. № 916/2012г. на ВКС, ТК, ІV гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища: решение №128 от 29.10.2010г. по в.гр.д. № 326/2010г. на Варненски апелативен съд и решение №210 от 30.10.2009г. по т.д. №373/2009г. на Варненски апелативен съд, съгласно които при скрит мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът за поръчка трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Ответникът по касация П. М. Л. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че Д. З. А. дължи на П. М. Л. сумата 8 000 евро по запис на заповед от 22.06.2011г., с падеж 22.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.03.2012г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. №2948/2012г. на Варненски районен съд, 30 състав, е споделил изводите на първоинстанционния съд относно вида и характера на отношенията между страните, в това число изводите за редовност на представения запис на заповед с оглед наличието на изискуемите реквизити. Обсъдил е и е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че не е получил от ищеца сумата от 8000 евро като изпълнител по договор за поръчка от 22.06.2011г., а по договор за покупко – продажба на недвижим имот от 25.09.2009г., както и възражението за нищожност на договора за поръчка между страните по делото поради липса на форма. Приел е също, че обективната невъзможност за изпълнение на договора за поръчка, не освобождава изпълнителя от задължението да върне полученото възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първите три поставени от касатора процесуалноправни въпроси, макар и свързани с предмета на спора, доколкото въззивният съд е дал указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, но по отношение на тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. Въззивният съд не е изразил становище,че следва да следи по свой почин за нередовности в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК, а е посочил в мотивите на определението си по чл.267 от ГПК, че въззивникът е навел доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред Варненски районен съд във връзка с доклада по делото. Поради това въззивният съд е приел,че следва да се дадат указания на страните относно възможността да ангажират нови доказателства, които са пропуснали да ангажират в първата инстанция поради неточност на доклада. По този начин съдът е процедирал в съответствие със задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Преценката на въззивния съд за съдържанието на въззивната жалба и извършената от него интерпретация на доводите на жалбоподателя, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а има значение за правилността на постановения съдебен акт.
Формулираните в изложението въпроси относно действителността на договора за поръчка са свързани с предмета на спора, доколкото съдът е приел, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължения на издателя по договор за поръчка от 22.06.2011г. Разглеждането на тези въпроси от касационната инстанция, обаче, не би довело до промяна в изхода на делото. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на тези правни въпроси относно не би могло да се допусне. Съгласно разясненията в т. 17 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В случая касаторът – ответник по предявения иск, е направил възражение, че не е получил сумата от 8000 евро по договор за поръчка, а като част от цената по договор за продажба на недвижим имот, поради което не дължи нейното връщане. Това възражения са обсъдени от въззивния съд и са приети за неоснователни. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че касаторът е получил сумата от 8000 евро от ответника по касация П. М. Л. в изпълнение на договор за поръчка. Изводите в изпълнение на този договор на въззивния съд, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал, касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 от ГПК тъй като са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и указанията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът е направил и възражения относно валидността на сключения между него и П. Л. договор за поръчка, с които именно са свързани формулираните в изложените въпроси. Тези възражения обаче не могат да обусловят различен изход на производството. При твърдение от страна на ответника, за наличие на каузално правоотношение, за обезпечеване на което е издаден процесния запис на заповед, в тежест на ответника е да установи съществуването на такова правоотношение, връзката на менителничния ефект и правоотношението, както и липсата на задължения по каузалното правоотношение. В случая независимо от това дали договорът за поръчка е породил валидно правните последици, към които е насочен и впоследствие е бил развален от възложителя или не е бил сключен валидно, то и в двете хипотези за касатора не би било налице правно основание да задържи сумата от 8 000 евро, доколкото тя би се явявала получена или на отпаднало основание, или при начална липса на основание.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №517 от 26.05.2014г. по гр.д. № 358/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.