6
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3682/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3682/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 427/11.03.2015 год., постановено по в.гр.дело № 254/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 4524/21.10.2013 год. по гр.дело № 3715/2012 год. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, двадесети състав за осъждане С. Д. В. ЕГН [ЕГН] и Д. В. В. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] да предадат на Г. С. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] владението на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 10135.2572.36 с площ от 282 кв.м., находящ се в [населено място] при съседи: имоти с идентификатори 10135.2572.37, 10135.2572.128, 10135.2572.35 и 10135.2572.33 и ПИ с идентификатор 10135.2572.35 с площ от 250 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори 10135.2572.33, 10135.2572.36, 10135.2572.128, 10135.2572.34 и 10135.2572.32.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. В. В. и С. Д. В., представлявани от адвокат Н. С. П., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите:
1. Може ли съдът да основе решението си: само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия доказателствен материал и без да изложи съображения (мотиви) защо приема едни доказателства за достоверни и защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни; без да обсъди възраженията и доводите на страната досежно факти и доказателства, изложени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, и да не изложи мотиви в тази връзка; като обсъди само писменото заключение на вещо лице по съдебна експертиза, без да вземе предвид и без да обсъди уточненията и корекциите, направени от него в открито съдебно заседание; приети в първата инстанция доказателства и направени доводи и възражения пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба?
2. Какво е доказателственото значение на скицата към съдебната спогодба по дело за делба за съделителите, които са я сключили /и техните правоприемници/ при тълкуване волята на страните и при позоваването на тази спогодба при последващи разпоредителни сделки: има ли обвързваща сила за съделителите и правоприемниците И., как се тълкува волята им в спогодбата, когато неразделна част от нея е скица на недвижимия имот, чиято делба се извършва; в последващ съдебен процес между страните или техни правоприемници, ползва ли се със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността и границите на имота по спогодбата, подобно на съдебното решение и между посочените лица; при грешка относно отразените граници и местоположение на имот в текста на съдебната спогодба и графичните очертания в скицата към нея, съдът има ли право, може ли да „поправи” тази грешка – за да направи извод за идентичност между „сгрешения” имот и имот по последваща сделка, или е длъжен да зачете волята на страните по този двустранен договор – съдебна спогодба (ведно със скица)?
На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
3. Длъжен ли е съдът да зачете волята на страните по двустранен договор – разпоредителна сделка с недвижим имот, досежно начина на индивидуализация – изрична конкретизация границите на същия чрез изричното им съобразяване с географските посоки, какво е значението на изричната конкретизация на границите на недвижим имот чрез съобразяването им с географските посоки на индивидуализацията на имота?
4. Може ли да се направи извод за идентичност на недвижим имот, индивидуализиран с регулационен индекс по действащ ПУП и с идентификатор по действаща КККР(процесния) с: несъществуващ имот – непритежаващ регулационен статут и индекс, вмъкнат между съществуващи имоти (дял втори по делбен спогодителен протокол и скица) и с несъществуващ имот, тъй като съгласно изричната конкретизация на границите му, според географските посоки, няма такъв имот (нотариален акт № 46/1992 г.)?
От ответницата по касация Г. С. П., представлявана от адвокат Г. М., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата Г. С. П. по силата на покупко-продажба е придобила собствеността върху процесния имот от Р. С. Н. и К. С. С. с нот.акт № 46, том ХХІV, дело № 7240/1992 год. на Д.С.-нотариус при Варненския районен съд, независимо от обстоятелството предадена ли е фактическата власт върху него. Взето е предвид, че праводателите на ищцата се легитимират като собственици по следния начин:
1. С нот.акт № 113 т.ХІІ, дело № 4062/06.11.1965 год. на нотариус при народен съд-Варна, С. Н. Н. (по време на брака му с Е. А. Н.) е закупил от М. Г. М. 750 кв.м. ид.ч. от лозе, цялото от 1500 кв.м. в м.”Златни пясъци”;
2. С нот.акт № 107, том VІ, дело № 2399/26.06.1978 год. на нотариус при Варненския районен съд С. Н. Н. е дарил на дъщеря си К. С. С. 375 кв.м. идеални части;
3. С нот.акт № 167, том VІІ, дело № 2563 от 06.08.1982 год. Е. А. Н. е дарила на сина си Р. С. Н. 375/1500 ид.ч. от лозето;
4. По гр.дело № 2819/1991 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав, на 18.02.1992 год. е одобрена спогодба, по силата на която дял ІІ-ри с площ от 750 кв.м. – имот(парцел) 3242Б се предоставя в изключителна собственост на К. С. С. и Р. С. Н.;
5. На 07.10.1992 год. е извършена продажбата на ищцата както се посочи по-горе, за което е представена разписка за изплатени 1 223 000 лева на двамата;
6. С нот.акт № 161, том ІІ, дело № 326/22.05.2007 год. на нотариус П. С., Р. С. Н. е продал на Н. Г. П. ? ид.ч. от имота;
7. С нот.акт № 50, том ІV, дело № 593/23.08.2007 год. на същия нотариус К. С. С. е продала на [фирма] собствената си ? ид.ч. от имота;
8. С нот.акт № 198, том ІV, дело № 727/04.10.2007 год. на същия нотариус Н. Г. П. и [фирма] продават на С. Д. В. и Д. В. В. място с площ от 750 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв.м. и № 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на КК”Чайка”-Варна.
След пространен анализ на събраните по делото доказателства и заключенията на изслушаните експертизи въззивният съд е направил извод за пълна идентичност на имота по нот.акт № 46/1992 год. и процесните имоти с идентификатори 10135.2572.36 и 10135.2572.35 съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-19-92/14.10.2008 год. Взета е предвид повторната техническа експертиза, че е налице грешка в скицата към спогодбата относно съседа по северната граница, но е идентичен с имота по н.акт № 46/92 год., който представлява сбор от двата имота – 375/1500 и 375/1500, описани в нот.актове № 167/82 год. и № 107/78 год., освен това е налице пълна идентичност на гореописаните имоти, процесните имоти и имотите, описани в нот.актове № 50/2007 год., № 161/2007 год. и № 198/2007 год. като имот с пл.№ 3242Б няма в кадастралния план от 1985 год., а обектът „Пилотна конструкция и подпорна стена до плажа К., КК”Ч.”-Варна е завършен през 1982 год. Направен е извод, че разпореждайки се с правото на собственост през 1992 год. в полза на Г. С. П.-Р. С. Н. и К. С. С. са го изгубили по смисъла на чл.99 от ЗС, поради което не са могли надлежно през 2007 год. да го прехвърлят в полза на Н. Г. П. и [фирма] като отново се легитимират с протокола за съдебната спогодба от 1992 год. за това последващите по веригата приобретатели С. и Д. В. не са придобили собствеността на производно основание. Отчетени са показанията на разпитаните свидетели и с оглед останалите доказателства е направен извод, че не е установена явна, несъмнена и трайна фактическа власт в 10-годишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС още повече, че ищцата е ползвала имотите до свлачищните процеси в района, поради което искът за ревандикирането по чл.108 от ЗС е приет за основателен и доказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на ППВС № 7/27.12.1965 год., което е свързано с обобщаване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, нито на ППВС № 1/10.11.1985 год. по някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела – и двете по ГПК от 1951 год.-отм., както и на ППВС № 7/28.11.1973 год. за обобщаване практиката по някои въпроси на съдебната делба – чл.12 от ЗН, чл.281, чл.286 и чл.288 ГПК от 1951 год.(отм.);
Представените решения на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, постановени в производство по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
– решение № 24/28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. е по иск с правна квалификация чл.109а от ЗС във връзка с чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК;
– решение № 493/05.03.2013 год. по гр.дело № 236/2012 год. е по иск на основание чл.108 от ЗС във връзка с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ;
– решение № 6/18.02.2014 год. по гр.дело № 5494/2013 год. е по отрицателен установителен иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.20 от ЗЗД.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 672/07.03.2011 год. по гр.дело № 1584/2009 год. на същото отделение, в което е прието, че за да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 от ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 700 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 427/11.03.2015 год. по в.гр.дело № 254/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА С. Д. В. ЕГН [ЕГН] и Д. В. В. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.2, ап.7 да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. С. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], местност „Т.”, ул.”7-ма” № 49 сумата 700/седемстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ