Определение №501 от по ч.пр. дело №669/669 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
         №  501
 
                            София , 16.06.2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………….   юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                        Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 278/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. К. срещу въззивното решение № 210 от 05.11.2008 г. по в. гр. д. № 320/08 г. на Т. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 310 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 1279/08 г. на Т. районен съд в частта, с която касаторът е осъдена да заплати на С. С. С. 5 035.50 лева, представляваща половината от изтеглен по време на брака личен спестовен влог на съпруга, за погасяване на жилищен заем на семейството към Б. ДСК, на основание чл. 286 ГПК /отм./. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил съществения въпрос дали е допустимо по реда на чл. 286 ГПК /отм./ да се предявяват претенции по сметки между съделителите, които не са свързани с делбения имот. Касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на правото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Поставя и въпроса за приложението на Закона за деноминация на лева. Позовава се и представя съдебни решения.
Ответникът С. С. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Недвижимият имот, предмет на делбата, е закупен от страните по делото, тогава съпрузи, с н. а. № 28 от 20.01.1993 г.
На 13.04.1989 г. бащата на съпруга разкрил на името на последния условен спестовен влог и внесъл сума в размер на 10 000 лева.словието е “покупка /покритие/” на жилище. Влогът е закрит на 26.03.1990 г. с набрана сума 10 071.99 лева. Със семейни средства и заем от ДСК, погасен със средствата от влога, страните закупили на 02.01.1990 г. от общината жилище, собствеността върху което впоследствие е възстановена в полза на първоначалните собственици. С полученото обезщетение е придобито жилището, предмет на делбата.
За да уважи предявения осъдителен облигационен иск, въззивният съд приел, че се касае за погасяване на задължение, възникнало за двамата съпрузи, със средства лични на единия съпруг.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са налице по следните съображения:
Касаторът повдига съществения въпрос дали вземането, съставляващо половината от стойността на заем, който е вложен в закупуване на жилище, различно от делбено, може да бъде разгледано по реда на чл. 286 ГПК /отм./, при положение, че задължението е погасено с лични средства на единия съпруг. Въпросът е съществен за изхода на разглеждания между страните спор и е от значение за точното прилагане на закона, който установява, че в делбеното производство съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. С оглед фактите по делото, че задължението по заема е възникнало и погасено преди 1999 г., а претендираното от ищеца вземане е присъдено след това, се поставя и следващият съществен въпрос за приложението на Закона за деноминация на лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 210 от 05.11.2008 г. по в. гр. д. № 320/08 г. на Т. окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50.55 /петдесет лв. и 55 ст./ и да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда в същия срок, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top