Определение №501 от по търг. дело №48/48 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№501
 
     София, 22.06.2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
                                               Председател:  Таня Райковска 
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 48     по описа  за 2010  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Л. Груп“О. срещу Решение № 131 от 09.10.2009 год. по гр.д. № 282/2009 год. на Т. окръжен съд с което е потвърдено Решение № 273/15.07.2009 год. по гр.д. № 162/2009 год. на Т. районен съд. С него Първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният от „Л. Груп“О. срещу Г. к. „С” с. М. иск за установяване неточно изпълнение на задълженията на кооперацията при провеждането на търг на 19.12.2008 год. съобразно предварително обявените условия и присъждане на обезщетение за претърпените от това неизпълнение вреди, възлизащо на 24500 лв. Присъдил е разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че за К. не е възникнало задължение за сключване на договор с ищеца, доколкото не той е бил първият класиран при провеждането на търга, а евентуални пороци при провеждането му биха обусловили административноправен ред за защита. Поради това е и неоснователно искането му за присъждане на обезщетение за вреди (пропуснати ползи от несключването на договор), което съдът е квалифицирал по чл.82 ЗЗД. Сезиран с въззивната жалба на „Л”О. , съставът на Т. окръжен съд е стигнал до същите изводи по основателността на иска/исковете, посочвайки в мотивите, че проведеният публичен търг е под режима на чл.337 и сл. ТЗ и по отношение на сключен в резултат на търга договор за покупко-продажба е приложима специалната хипотеза на чл.341 ТЗ, но не и редът за претендиране на вреди, избран от ищеца.
Като основания за допускане на касационно обжалване, „Л. Груп“О. е посочил т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Поставил е: 1./ процесуалноправен въпрос, свързан с разграничението на понятията „предмет на правния спор” и неговата „правна квалификация” и способите за определянето им; 2./ В. процесуален въпрос касаторът свързва със задължението по чл.271 ал.1 ГПК за въззивния съд да се произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, преди произнасянето по същество. 3./ Материалноправен въпрос относно това, дали искането за ангажиране отговорността на кооперацията е на договорно или извъндоговорно основание, както и дали по отношение на спора е приложима квалификацията по чл.337 и сл. ТЗ и по-конкретно – последицата по чл.341 ТЗ.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Г. к. с. М., чрез процесуалния с представител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски, но доказателства за направени такива не са представени.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на нито един от поставените въпроси, доколкото липсва позоваване на задължителна практика на ВС или ВКС по тях.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е свързано с доводите на касатора за неправилна преценка досежно правната квалификация на иска и оттук – недопустимостта на първоинстанционният съдебен акт и процесуалното нарушение на състава на ТгОС, който не е констатирал тази недопустимост. Разграничението на понятията „предмет на правния спор” и неговата „правна квалификация” не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото нито в правната теория, нито в съдебната практика съществува спор относно дефинирането и разграничението им. В случай, че въззивният съд е допуснал смесване, това би съставлявало нарушение по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото се отнася и за поставения въпрос по п.2. Що се касае до въпроса по п.3, с него всъщност се цели тълкуване на волята на страната – на какво точно основание е предявила претенцията си, тъй като конкретика пред инстанциите по същество ищецът не е внесъл.
Разноски на ответника по Г. к. с. М. не се присъждат, поради недоказването на направени такива.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 131 от 09.10.2009 год. по гр.д. № 282/2009 год. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top