О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№502
гр.София, 18.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 601/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ж.-Р. А. Д. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 41022 от 12.04.2012 год. срещу въззивното решение от 12.03.2012 год. по гр.дело № 15001/2011 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав, с което е отменено решението от 27.04.2011 год. по гр.дело № 27733/2006 год. на Софийския районен съд, ГО, 70-ти състав в частта, с която е допусната делба на едноетажна сграда със застроена площ от * кв.м., находяща се в [населено място], [улица], състояща се от две стаи, антре и кухня, построена в дворно място с площ от * кв.м., съставляващо УПИ *, кв.* по плана на [населено място] и вместо това е отхвърлен предявения от касатора срещу З. С. Д. и Д. В. Д.-С. иск за делба на същата сграда.
Поддържат се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 856 от 15.12.2009 год. по гр.дело № 3285/2008 год. ІV г.о., решение № 14 от 11.01.1980 год. по гр.дело № 2559/1979 год., ВС, І г.о., определение № 151 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 20/2009 год., І г.о., определение № 128 от 11.11.2008 год. по гр.дело № 3580/2008 год., V г.о. и определение № 883 от 18.08.2009 год. по гр.дело № 177/2009 год., І г.о.
Ответниците по касация З. С. Д. и Д. В. Д.-С. са на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Искат присъждане на направените от тях разноски за настоящото производство.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да отхвърли иска за делба на едноетажната жилищна сграда със застроена площ от * кв.м. в [населено място], въззивният съд е приел, че сънаследникът /сега касатор/ не е представил удостоверение по чл.278, ал.1 ГПК/отм./, че имотът е записан на името на наследодателя или други доказателства, установяващи принадлежността на същия имот към наследството. Посочено е, че от нотариален акт № */* год. не може да се направи извод, не само че процесната сграда е собственост на общите наследодатели на страните И. И. Д. и А. В. Д., но и въобще чия собственост е тя. Според въззивния съд, представеното от касатора удостоверение с изх.№ 240600-113/07.11.2007 год. на СО-район „Б.” за данъчна оценка не съдържа абсолютно никакви данни на чие име се води сградата, още по-малко на името на когото и да е било от двамата наследодатели или че след смъртта им е била записана като имот на законните им наследници. В. съд е приел и че само на данните, съдържащи се в съдебно-техническата експертиза не може да се основава извод, че сградата е построена през 1956 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В. решение не противоречи на решение № 856 от 15.12.2009 год. по гр.дело № 3285/2008 год. на ВКС, ІV г.о. В него е посочено, че извършеното върху приложена по делото скица удостоверяване относно лицата, на които е записан имота по разписния лист, има характер на писмено доказателство за наследствения имот по смисъла на чл.278, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ и следва да бъде преценявано от делбения съд. Според касатора, такова удостоверяване съдържал нотариален акт № * от * год., но въззивният съд отказал да го преценява при обсъждането на доказателствата. Както се посочи обаче, с обжалваното решение е прието, че от споменатия нотариален акт № */* год. изобщо не може да се направи извод чия собственост е процесната едноетажна жилищна сграда, която е останала извън предмета на разпоредителната сделка-дарение на дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място].
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 14 от 11.01.1980 год. по гр.дело № 2559/1979 год. на ВС, І г.о., в което е посочено, че неприлагането на удостоверение или на друго писмено доказателство не може да бъде основание за недаване ход на исковата молба за делба или за прекратяване на образуваното производство, тъй като принадлежността на недвижим имот към наследството може да бъде установена или опровергана и със свидетелски показания.
Следователно, решение № 856 от 15.12.2009 год. по гр.дело № 3285/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 14 от 11.01.1980 год. по гр.дело № 2559/1979 год. на ВС, І г.о. не могат да обосноват наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Определенията на състави на Върховния касационен съд по чл.288 ГПК не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в това производство се извършва преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, представляваща специфична правораздавателна дейност, характерна единствено за касационната инстанция, при която не се разрешава правния спор, а се прави само селекция на касационните жалби по посочените в процесуалния закон критерии. Ето защо, представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определение № 151 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 20/2009 год. на ВКС, І г.о., определение № 128 от 11.11.2008 год. по гр.дело № 3580/2008 год. на ВКС, V г.о. и определение № 883 от 18.08.2009 год. по гр.дело № 177/2009 год. на ВКС, І г.о. не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са от естество, обосноваващо необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Те са от значение единствено за изхода на конкретното дело, но не и за „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен за правоприлагането характер при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. К. не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, нито обосновава необходимост от изменение на задължителната практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или за нейното осъвременяване по въпросите, касаещи доказателствените средства за установяване принадлежността на недвижимите имоти към наследството.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 500 лева съобразно договора за правна помощ от 09.07.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2012 год. по гр.дело № 15001/2011 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав, по жалба вх.№ 41022 от 12.04.2012 год.
Осъжда Ж.-Р. А. Д. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], да заплати на З. С. Д. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и Д. В. Д.-С. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/