4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 19.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4667/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр. София подадена чрез юрисконсулт Ж. Ж. против решение № 5434 от 13.08.2018 г. по гр. дело № 6463/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV – Г състав.
Ответницата – А. К. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Е. Д. поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 348913 от 27.02.2018 г. по гр. дело № 49908/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/, гражданско отделение, 71 състав, с което са уважени искове, предявени от А. К. С. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр. София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и са присъдени разноски в размер на сумата 500 лв. в полза на ищцата, както и държавна такса 120 лв. С решението СГС е присъдил разноски в полза на ищцата, въззиваема в производството по чл. 258 и сл. ГПК в размер на сумата 500 лв. За да постанови този резултат второинстанционният съд е приел, че подборът е задължителен и е извършен незаконносъобразно, тъй като С. е преценявана за заеманата длъжност „Инкасатор дългови задължения“ в ТЗ „София – Изток“, отдел „Събиране на вземания“, дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземания“, Централно управление по „ниво на изпълнение на възложената работа“ въз основа на данни за брой намерени клиенти, разговори с тях, брой спазени обещания и др. за трудови задължения, които не са й възлагани, поради трудоустрояването й. Съдът е констатирал, че оплакването на С. за непоставени точки от комисията относно 3 – месечни оценки за последната година, съобразно указанията на работодателя за служебна оценка – 5, предвид ползването на разрешен от работодателя неплатен отпуск, е основателно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Как се извършва подбора на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности и имащи близък характер на работа ?“. Цитираният текст е формулиран без връзка с решаващ мотив на въззивния съд. Съдът е констатирал, че трудови дейности за процесната длъжност не са възлагани на ищцата, поради трудоустрояване, с оглед на което е изпълнявала деловодни задължения в офиса, а преценката за изпълнение на работата е направена за трудови задължения, които не са й възлагани. При тези обстоятелства е приложено разрешението, обосновано в ТР № 3/2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съдебният контрол за законосъобразност на подбора по чл. 329 КТ се реализира чрез изследване на съответствието между дадената от работодателя оценка по определените от него показателите с действително установените за работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решаващите правни изводи са за неравностойно оценяване на С. спрямо другите служители, предвид посочените по – горе мотиви, за неотчитане на конкретно възложената й работа и собствените указания на работодателя за периодично оценяване на тримесечната дейност на служителите с поставяне на служебна оценка при отсъствие по обективни причини /заповед от 06.02.2017 г./. По посочените решаващи изводи на съда касаторът не е въвел общо основание, а е поставил въпрос, който е общ, засяга абстрактно тълкуване на чл. 329 КТ, което е проведено с цитираното ТР на ОСГК на ВКС. За да има правно значение за селектирането на касационната жалба, въпросът трябва да произтича от разрешение на въззивния съд, в случая от изложените решаващи мотиви на СГС. Като не е съобразил тези обстоятелства, подробно разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е поставил въпрос, нямащ характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правната последица при тези обстоятелства е недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания, които в случая не са и обосновани, тъй като е налице съответствие между решаващите мотиви на СГС и разрешенията в ТР № 3/2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Затова настоящата инстанция приема, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въпросът – „Подлежи ли на съдебен контрол тримесечното оценяване на служителите и работниците в предприятието ?“ е фактически. Фактически е въпросът, който произтича от констатациите на въззивния съд по релевантните за делото обстоятелства. Извън предметното съдържание на цитирания текст са останали правните разрешения на съда относно неспазения от комисията начин за оценяване на тримесечната дейност на работниците и конкретно на ищцата, въведен от самият работодател – поставяне на служебна оценка при отсъствие по обективни причини. По тези разрешения не е формулиран правен въпрос. Следователно не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и съответно не може да се извърши съпоставка с практиката на ВКС. В изложението липсва съпоставка на разрешения на въззивния съд с приетите разрешения в практиката на ВКС и ВС /Върховен съд/, отсъства мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са допълнителни основания възпроизведените от касатора, без връзка с мотивите на съда разрешения в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /частта от изложението, в която страната се позовава на актове на всички инстанции като противоречива практика, не само на ВКС, без да ги посочва и свързва с конкретен правен въпрос/ не е съобразено с изменението на нормата, която засяга произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България и Съда на Европейския съюз. Затова настоящата инстанция приема, че с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе съставът на ВКС приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в производството пред ВКС разноски, които видно от копия от договор за правна защита и съдействие, фактура и вносна бележка са в размер на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5434 от 13.08.2018 г. по гр. дело № 6463/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV – Г състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр. София да заплати на А. К. С. сумата 600 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: