4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
[населено място], 25.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeвeти март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2744 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], срещу решение №1203/12.06.2014г. по т.д.№1278/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решение №1985/13.12.2013г. по т.д. №1158/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -7 състав, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.213 от КЗ сумата от 43997,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗК [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.213 от КЗ за същата сума.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано наличието на валидно сключен застрахователен договор между него и Национална разузнавателна служба, съответно приел е за недоказано и правото на касатора да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило вредата. Твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на неоспореното от ответника застрахователно удостоверение, издадено в съответствие с чл.184 ал.1 от КЗ. Твърди,че това удостоверение съдържа изискуемите реквизити на застрахователния договор и удостоверява сключването и валидността на застрахователното правоотношение по договор за имуществено застраховане между касатора и увредения собственик, в случая Национална разузнавателна служба. Също поддържа,че неправилно е преценена и доказателствената сила на удостоверение №1135/03.12.2013г. на Национална разузнавателна служба, която не е страна по делото и няма правен интерес да издава документи, удостоверяващи изгодни за нея факти.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото правни въпроси, а именно: 1.Представляват ли приетите и неоспорени документи по делото, в това число застрахователно удостоверение, издадено съгласно чл.184 ал.1 от КЗ, достатъчно основание да се приеме,че е налице валиден застрахователен договор по имуществена застраховка, за да се ангажира отговорността по чл.213 от КЗ на застрахователя по „Гражданска отговорност” на виновния причинител на вредата?; 2. За доказателствените средства, с които е възможно да бъде установена валидността на договора за имуществена застраховка, когато данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ?
Твърди,че първият правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №233/26.03.2009г. по гр.д. №2799/2008г. на САС, ГК, 1 състав, в което се приема,че неоспореното от ответника застрахователно удостоверение установява валидността на застрахователния договор и покрития риск по него, както и на решение от №2371/11.06.2012г. по гр.д.№2815/2012г. на Пловдивски районен съд. По отношение на двата въпроса поддържа, че са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на жалбата до касационен контрол. Поддържа,че изискването на закона за писмена форма на застрахователната полица не подлежи на саниране чрез събиране на други доказателства за удостоверяване наличието на застрахователно правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.213 от КЗ, въззивният съд е приел за недоказано валидното сключване на застрахователен договор между ЗК [фирма] и собственика на увредения при ПТП автомобил, в изпълнение на който ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение и да е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос за доказателствените средства, с които може да бъде установена валидността на договора за имуществена застраховка, когато данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ, е включен в предмета на делото. Решаващият състав е приел, че при твърдения от страна на ищеца, че застрахователната полица, с която е сключен договорът за застраховка между него и увредения, съставлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ищецът е следвало да се снабди по реда на чл.26 ал.3 от ЗЗКИ със списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на конкретната организационна единица, за да бъде преценена основателността на това твърдение. Приел е, че при липса на такива доказателства, не е доказано сключването на договора за застраховка. Това е обусловило изводите му за неоснователност на исковата претенция. Следователно по отношение на въпроса „За доказателствените средства, с които е възможно да бъде установено валидното сключване на договора за имуществена застраховка, когато се твърди,че данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация” е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като точното прилагане на закона следва да е от значение за развитието на правото. Посочените предпоставки, предвид изложеното по-горе, са налице по отношение на поставения процесуалноправен въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Не следва да се допуска касационно обжалване по другия поставен въпрос, тъй като той е фактологично обусловен и изводите на съда по него са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора. Евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 879,94 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1203/12.06.2014г. по т.д.№1278/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 879,94 лева /осемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.