3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3510/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3510/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 150/03.04.2015 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1143/19.12.2014 год. по гр.дело № 2343/2014 год. на Великотърновския районен съд за допускане да се извърши съдебна делба между Й. В. Т. с ЕГН [ЕГН] и С. К. С. с ЕГН [ЕГН] на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 10447.509.142 по КККР на [населено място] с площ от 504 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10447.509.142.2 със застроена площ от 33 кв.м. на един етаж, при дялове: ? ид.ч. за първата и ? ид.ч. за втория съделител.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят С. К. С., представляван от адвокат Й. Г. М., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че спора е решен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по въпроса за владението върху процесния недвижим имот при условията на чл.68 и съобразно правилата на чл.79 от ЗС.
От ответницата по касация Й. В. Т., представлявана от адвокат Д. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване тъй като липсват конкретно формулирани въпроси и посочване на съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи. Претендира разноски по делото за каквито липсват данни да са сторени.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с решение от 27.05.2003 год. по гр.дело № 1895/2001 год. на Великотърновския районен съд, изменено с решение от 25.03.2004 год. по гр.дело № 647/2003 год. на Великотърновския окръжен съд (влязло в сила на 27.04.2005 год.) Д. М. К., Р. К. С. и С. К. С. (ответник по искането за делба) са осъдени да предадат на Й. В. Т. владението на ? идеална част(ид.ч.) от процесния недвижим имот на основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.27 от СК, което е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища съгласно чл.297 от ГПК. Съобразено е, че на 09.09.2008 год. Д. М. К. (майка на касатора) и Р. К. С. (негов брат) са дарили на С. К. С. 5/12 ид.ч. от делбения имот както е по нотариален акт № 1211, том VІІ, рег.№ 10856, дело № 726/09.09.2008 год. на нотариус Р., а другата 1/12 ид.ч. е получил по наследство от баща си К. С. К., починал на 27.08.2001 год. Взето е предвид, че не са събрани доказателства, че С. К. С. е манифестирал пред участниците в съсобствеността след 1998 год. намерение да придобие изключителни собственически права върху имота, да е установил фактическа власт изключително за себе си, да е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния десетгодишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, в който смисъл възприетите доказателства като е съобразено ТР № 1/06.08.2012 год. по т.дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/03.04.2015 год., постановено по в.гр.дело № 125/2015 год. на Великотърновския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ