1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 19.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3065 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца Договорен фонд „Капман Капитал“, създаден чрез преобразуване на инвестиционно дружество „Капман Капитал“ АД по реда на чл. 141, ал. 5 ЗДКИСДПКИ, чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД, [населено място] срещу определение № 3452 от 23.10.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на Договорен фонд „Капман Капитал“, действащ чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД, [населено място], с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 484/01.03.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради липса на мотиви с изключение, че делото било сложно от фактическа и правна страна, както и поради противоречието му с константна съдебна практика, включително на ВКС, с която при направено възражение възнаграждението на другата страна се намалява до размера на минималните възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частният жалбоподател се е позовал на противоречие с конкретни определения на ВКС и Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 3. Поддържа също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, тъй като фактите са изяснени още в първоинстанционното производство, страните са били запознати с всички твърдения и обстоятелства в първата инстанция и пред въззивната инстанция се касае за спор относно обжалване на решение на общо събрание на облигационерите – материя, уредена в ТЗ и изяснена многократно от съдилищата.
Ответникът „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД /в несъстоятелност/ с предишно наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на молбата на ищеца /въззивник в производството пред САС/ за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че делото е със значителна правна сложност, поради което присъденият конкретен размер на възнаграждението след съответното му намаляване, заплатено от ответника, не е прекомерно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предявените искове са в евентуално съединение – по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведеното на 20.02.2012г. извънредно Общо събрание на облигационерите по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071 на емитента „Флорина България“ ЕАД /с актуално наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД/ и евентуален по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на гореописаните решения като неоснователни. Направените от ответника /въззиваем в производството пред САС/ разноски, представяващи платено адвокатско възнаграждение за юридически консултации и защита по конкретното въззивно дело, са в размер 4 450 лв. с ДДС. С въззивното решение съдебният състав е осъдил въззивника /ищец/ да заплати на въззиваемия /ответник/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 1 500 лв., представляваща част от платеното адвокатско възнаграждение за осъществяване на защитата във въззивното производство, като е намалил възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с разликата над 1 500 лв. до 4 450 лв.
Обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно. Съдът не е длъжен винаги да уважи направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, нито има задължение да го намали винаги до минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценката за намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение се извършва след съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и конкретните данни по делото /изложените в исковата молба твърдения и правни доводи, инвокираните в отговора на исковата молба от ответника възражения и доводи, направените във въззивната жалба оплаквания, въведените в отговора на въззивната жалба възражения и правни доводи, процесуалните действия на съда и страните/ се налага извод, че платеното за процесуално представителство във въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер 4 450 лв. е прекомерно. С оглед фактическата и правна сложност на делото правилно адвокатското възнаграждение е намалено до размер 1 500 лв. Обстоятелството, че всеки от предявените в евентуално съединение искове е неоценяем, не дава основание за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение в размер 300 лв. съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Позоваването на противоречие с конкретни определения на ВКС и Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 е неоснователно, тъй като по всяко от посочените определения се касае до различна фактическа и правна сложност по всяко отделно дело. Неоснователен е и доводът в частната жалба, че материята относно нищожността на решението на общото събрание на облигационерите, респективно неговата отмяна, е изяснена многократно от съдилищата. Именно поради непълнота на правната уредба по отношение на компетентността на общото събрание на облигационерите и реда за изменение на условията по емитирани облигации, липсата на създадена трайноустановена практика на ВКС по относимите материалноправни въпроси и с оглед възможността за противоречивото им разрешаване е допуснато касационно обжалване на процесното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № № 3452 от 23.10.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.