3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София, 05.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 362 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Р. срещу решение № 287 от 12.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 381 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 315 от 04.07.2014 г. по гр. д. № 383 по описа за 2014 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск за осъждане на [фирма], [населено място], да отстрани недостатъците по водопроводното отклонение, от които ищецът черпи вода и да доведе съоръжението до състояние, при което да има нормално водоподаване със съответното налягане.
Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали по договорите, които не са сключени индивидуално с потребителите, доставчикът на питейна вода се освобождава от задължението да доставя качествен продукт.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че ответното водоснабдително предприятие трайно му доставя замърсена вода под налягане, което не е достатъчно да захранва жилището му и води до повреди на електродомакинските уреди и неправилно отчитане на изразходваното количество. Поискал е дружеството да бъде осъдено да му доставя вода с нормално налягане. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е констатирал, че жилищният район, в който се намира сградата, обитавана от ищеца, е разположен в силно наклонен терен с голяма денивелация и стръмни и неблагоустроени улици. Жилищната сграда е в най-високата част от района и проектът за В и К инсталация на сградата от 1978 г., когато е построена къщата, не съдържа минимално изискуемите параметри. В този проект липсват необходимите разчети и изходни данни за разполагаемия напор в захранващия уличен водопровод и оразмеряване на водопроводната мрежа с доказване на изискващия се минимален напор над най-високо разположения водочерпещ прибор в сградата. Затова съдът е приел, че липсата на нормално водоподаване в имота не се дължи на неизпълнени задължения на ответното дружество, а на недостатъци в изготвения и реализиран проект за изграждане на В и К инсталация на процесната сграда и на неправомерния начин по който потребителят е свързал помпата и хидрофора към уличния водопровод.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос съответства на приложимата нормативна уредба. В чл.22, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството/ДВ, бр.34 от 19 април 2005 г., изм. ДВ, бр.96 от 7 декември 2010 г./, са посочени стандартите за минималното налягане на водоподаването над повърхността на терена за критичната точка във водопроводната мрежа в зависимост от етажността на застрояване. В ал.2 на чл.22 обаче е предвидена възможност в случаите, когато напорът в отделни сгради е недостатъчен, към сградните инсталации да се проектират съоръжения за повишаването му. Съгласно чл.19, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството/ ДВ, бр.88 от 8 октомври 2004 г./ хидрофорните инсталации и другите инсталации за повишаване налягането на водата като елемент на сградните водопроводни инсталации се изграждат от и за сметка на потребителите. Следователно в случаите, когато по обективни причини е невъзможно водоснабдителното предприятие да подава вода под налягане, съответстващо на предвидените в чл.22, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2005 г. стандарти, е необходимо потребителят за своя сметка да изгради инсталация за повишаване на налягането. Монтираните от касатора помпа и хидрофор не отговарят на нормативните изисквания според заключението на вещото лице/стр.56 по описа на Габровския районен съд/. Ето защо следва да се приеме, че повишаване на налягането на водата зависи от потребителя, а не е в тежест на водоснабдителното предприятие, затова искът за реално изпълнение е неоснователен. Тълкуването на правните норми в този им смисъл не представлява затруднение за съдилищата, поради което касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд по повдигнатия от касатора въпрос не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на водоснабдителното предприятие 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 12.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 381 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Р. Р., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: