О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 03.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1956/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н. от [населено място] , срещу решение №2391 от 03.12.2015г по гр.дело № 3162/2015г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение от 12.05.2015г по гр.д № 12038/2014г на Софийски градски съд по иска за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД , определено на 70 000 лева .
В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпрос за прилагане принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД . Изтъква се ППВС №4/ 23.12.1968г заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа , при определяне на обезщетението. Касаторът счита че в решението не са изтъкнати обстоятелствата , обеулaвящи присъдения размер . Според изложението , необсъждането на довод за съпричиняване от въззивния съд е в противоречие с реш. № 350/2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о на ВКС, според което винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата , той съпричинява същата.
Отговор е постъпил от Ц. К. П. Двете основания за допускане до обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК са немотивирани .Решението отговоря на удвърдените в пракитката на ВКС критерии при определяне на обезщетението .Не е заявена претенция за разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1, или т. 3 от ГПК по конкретен въпрос , свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект. Не е формулиран и въпрос , който да е свързан със решаващите съображения на съда и преценката на конкретни обстоятелства по делото, с оглед установеното в процеса . Твърде общ , в случая и несъстоятелен е доводът за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това, че въззивният съд е игнорирал задължително указание да изтъкне обстоятелствата , на които се основава присъдения размер при определено обезщетение по справедливост . Въззивният съд е обсъдил фактите по делото и предвид оплакванията на жалбоподателя ,при потвърждаване на присъденото обезщетение по размер е добавил и свои мотиви .
При поставянето на въпрос за необсъждане на доводите на касатора като въззивен жалбоподател за наличие на съпричиняване при вредоносния резултат от страна на пострадалата поради това,че го била предизвикала , касаторът не отчита , че такъв довод не е бил изтъкнат във въззивната жалба. В нея не е имало оплакване по отношение на решаващия извод на пъпроинстанционния съд ,че вината на ответника не следва да бъде частично ограничена ,тъй като твърдението му за провокирано поведение от страна на пострадалата е останало напълно недоказано при допуснати , но неосигурени от него гласни доказателства. С виновно и противоправно поведение , установено в наказателното производство,касаторът е причинил на ищцата тежка телесна повреда : черепно-мозъчно увреждане с необратими последици ,като й е нанесъл удал с юмрук в областта на главата.Именно характерът на увреждането, неговата степен и последици,проведеното болнично лечение , са обсъдените в решението обстоятелства, обосновали присъденото обезщетение по размер. В случая, те са от решаващо значение за обезщетяване по справедливост на болките и странията,предявени с иска. По кръга въпроси, свързани с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указаното в ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС, на които обжалваното решение не противоречи. Обстоятелствата от значение за размера на обезщетението са посочени конкретно и същите са преценени.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Тази преценка не липсва в обжалвания акт , тя е намерила място в мотивите на обжалваното решение при обсъждане медицинското заключение на вещото лице д-р Хр. М. за медико-биологичната характеристика на травматичното увреждане, неговото лечение – в случая животоспасяващо ; неговите последици – в случая тежки и необратими за общото здравословното състояние , довели до експертно категоризиране на ищцата от ТЕЛК (100% трайно намалена трудоспособност , с чужда помощ) .Така преценката е обективирана по изискуемия начин, а общо поставеният въпрос за прилагането на чл.52 ЗЗД немотивирано се услови на нейната липса.
Ето защо , като израз на тезата за нарушено изискване при обсъждане и преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост , въпросът в изложението е без връзка с решаващите съображения на съда и не е конкретен .
По основанието на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК не е формулиран въпрос,съображения в обосновка на посоченото основание за допускане изобщо не са изтъкнати в изложението .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2391 от 03.12.2015г по гр.дело № 3162/2015г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .