О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 30.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3390/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от М. И. Ю. срещу определение № 41/14.03.2014 г. по гр.д.№ 7487/ 2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение . Счита, че касационното обжалване е допустимо, тъй като е обусловено от обжалваемия интерес, а не от цената на иска.Намира за недопустимо решението на въззивния съд, което не е допуснато до касационно обжалване , като произнесено по иск, различен от предявения , във връзка с индивидуализацията за граници на спорния имот. Счита,че следва да се приложат разрешенията по т.8 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК и обжалваното определение да бъде отменено .
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. Ю. срещу решение № 2551/ 28.06.2013 г. по гр.д.№25/2013 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството по делото.С въззивното решение по спор, който следва да бъде определен като граждански, е отменено решение № 4132/27.09.2012 г. по гр.д.№367/2011 г. на районен съд-гр.Р. и вместо него е уважен предявеният срещу жалбоподателя и други ответници иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и предмет нива от 0,400 дка в м.”К.”, в землището на [населено място], с описани граници. Цената на иска, посочена в исковата молба,подадена на 12.09.2006 г. е в размер на сумата 1000 лв.Приложим в случая е бил чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./,според който по искове за собственост цената се определя от ? от данъчната оценка, а ако такава няма-от ? от пазарната цена на имота . По делото няма данни за данъчната или пазарна оценка на имота, цената на иска е посочена в исковата молба от ищците и до края на първото съдебно заседание не е бил повдиган въпрос за размера в съответствие с правилото на чл. 56 ГПК/отм/.Касационната жалба е постъпила на 02.08.2013 г.Приложим в случая е чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. ДВ /. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения в зависимост от цената на иска.
Неправилно е становището на жалбоподателя, че допустимостта следва да бъде определена в зависимост от обжалваемия интерес.Обжалваемият интерес е критерий за това до посоченото изменение в закона и не е приложим в настоящия случай.Без правно значение е и възражението че касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед твърдяната недопустимост на въззивното решение. Според разрешенията в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК- т.8 , на което се позовава жалбоподателят, въззивното решение с което е обезсилено решение на първоинстанционен съд и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280 ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/14.03.2014 г. по гр.д.№7487/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: