4
4
Определение по т. д. № 78/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 78/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
София, 20.06.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 78 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 436 /14.09.2011 г. по в. т. д. №713/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 212/26.04.12.2011 г. по т. д. № 605/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], Република Гърция, сумата 24 917,27 лв., съставляваща стойността на продадена суровина по договор от ХІ 2007 г. за продажба на Р.V.С. суровини, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2009 г. до окончателното изплащане, както и 6467,22 лв. мораторна лихва върху главницата за времето от 24.11.2007 г. до 07.09.2009 г. и разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
Касаторът, след указания от въззивния съд, е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, които е формулиран така: ”По делото е допусната експертиза, по която са работили две вещи лица. Всяко от тях е дало отговор на част от поставените въпроси. В случай, че всяко вещо лице отговаря и дава заключение по различни въпроси, следва ли и двете вещи лица да се явят лично в съдебно заседание и да поддържат заключението си”.
Посочени са основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като жалбоподателят се позовава на Решение № 2521/27.07.1983 г. по гр. д. № 1965/1983 г. на ВС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], Република Гърция в писмен отговор взема отношение като поддържа становище за недопускане на касационно обжалване, претендира разноски за производството пред тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпроси, макар и неточно формулиран, дори и да се приеме, че същият е от значение за крайният изход на съдебното производство, предвид спора между страните относно качеството на доставените суровини за производството на ролетни щори и назначените от първоинстанционния съд експертизи, то по отношение на същия не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят не е доказал наличието на противоречива съдебна практика, а и позоваването на такава , формирана по реда на ГПК /отм./ е неточно, тъй като в приложеното съдебно решение на ВС от 1983 година е коментиран случай, при който е било налице приложено по делото експертно заключение, но съдът не е призовал и изслушал експерта в съдебно заседание, като по този начин страните са били лишени от възможност да задават въпроси на вещото лице. По настоящото дело, пред първоинстанционния съд е депозирана експертиза от двама специалисти /л. 100/ и същата е била приета от съда, след което отново е назначена експертиза и е възложена на инж. П. Н., която е изготвила заключението /л. 158/, като в същото, част от лабораторните изследвания по изпитване на материалите, са осъществени съвместно с О. О., работещ в същата лаборатория. Затова за съда не е съществувало задължение да изслушва посоченото лице, което не е било назначено в процедура по чл. 195 и сл. ГПК за експерт, нито е било обсъждано експертното заключение по отношение на пунктовете, по които последният е работил. При това, инж. Н. е поддържала експертизата в съдебно заседание и страните са взели подробно отношение по изготвеното заключение и са задавали своите въпроси. В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, т. е. не се базират единствено на експертните заключения, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по същия въпрос, тъй като жалбоподателят не се е аргументирал защо счита, че следва да се допусне касационно обжалване по процесуалния въпрос на това основание. Не би могло да се коментира правилното или неправилно е приложението на чл. 200, ал. 2 ГПК, тъй като за съда съществува задължение за изслушване на вещото лице и след като за експерт е назначена единствено инж. Н. , то нейното явяване и изслушване от съда и страните е в съответствие с процесуалното правило.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък на разноските в размер на 750 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 436 /14.09.2011 г. по в. т. д. №713/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], Република Гърция, разноски в размер на 750/ седемстотин и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: