5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
Гр.София, 25.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2357 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. И. К., [населено място], [фирма], [населено място], Г. Н., [населено място], С. С., [населено място], С. Ч., [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 465/10.10.13г., постановено по т.д.№ 704/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което са обезсилени съдебните актове, постановени по гр.д.№ 1144/09г. от Старозагорския окръжен съд: решение № 103/21.11.12г., определение № 332/20.03.13г. и определение по чл.248 ГПК от 29.03.13г. и делото е върнато за произнасяне по предявените искове, както и срещу решение № 45/09.01.14г. за поправка на очевидна фактическа грешка.
Касаторите поддържат, че решенията са неправилни и недопустими и молят за тяхната отмяна. Всеки от касаторите не оспорва изрично останалите касационни жалби.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационните жалби.
Ответниците [фирма], [населено място] и П. К. П., [населено място] не са взели становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С решение № 465/10.10.13г., постановено по т.д.№ 704/13г., Пловдивският апелативен съд е обезсилил решение № 103/21.11.12г. по гр.д.№ 1144/09г. на Старозагорския окръжен съд, с което са осъдени [фирма] – Д. И. К., [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] солидарно общо сумата от 2522787.20 лв., от които главница 2047555.19 лв., представляваща размера на ползвания непризнат по ревизионен акт №[ЕИК]/11.08.09г. и внесен в бюджета данъчен кредит по шест фактури, както и сумата от 475232.01 лв., представляваща начислени лихви. Исковете срещу ответниците физически лица Д. И. К., П. К. П., С. И. Ч., Г. Н. Н. и С. К. С. са отхвърлени.
С определение № 332/20.03.13г. съдът е осъдил ответника [фирма] да заплати държавна такса в размер на 100911.48 лв., а с определение по чл.248 ГПК от 29.03.13г. да заплати разноски на ответниците.
С решение № 45/09.01.14г. по т.д.№ 704/13г. Пловдивският апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 465/10.10.13г., като е добавил, че първоинстанционното решение се обезсилва в осъдителната част, както и в частта за обезсилване на определението по чл.248 ГПК от 29.03.13г. чрез добавяне „с изключение на частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. К. П. сумата от 12240 лв., направени по делото разноски, в която част е потвърдено определението”.
За да постанови решение № 465/10.10.13г. въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Изложени са съображения, че първоначалното искане на ищеца за солидарното осъждане на ответниците е изменено, като в хода на процеса ищецът е посочил конкретния размер на сумите, които претендира от всеки от ответниците, поради което постановеният диспозитив от първоинстанционния съд не съответства на искането. На следващо място, в мотивите на първата инстанция е направено смесване между основанията на неоснователното обогатяване и на деликтната отговорност, като се изследвани предпоставките на непозволеното увреждане. Обезсилени са определението за държавната такса и разноските с оглед на връщане на делото за ново разглеждане, поради което въпросите за отговорността за разноските се поставени в зависимост от изхода на спора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК на касатора Д. И. К. се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по решение № 174/05.12.11г. по т.д.№ 567/11г. на ВКС, ІІ т.о. относно ограничението на правомощията на въззивния съд за служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение само до обжалваната с въззивната жалба част. На същото основание се поддържа и недопустимост на въззивното решение.
В изложението на касаторите [фирма], Г. Н., С. С. и С. Ч. общо се твърди противоречие с практиката на ВКС относно излагането на мотиви в съдебното решение, за обсъждане на доказателствата и защитните позиция на страните. Въвежда се основанието и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали обезсилването на решението води до обезсилване на определенията за държавна такса и за разноските.
В изложението на касатора [фирма] са поставени въпросите за задължението на въззивната инстанция да определи правната квалификация и да очертае правния спор, за значението на изготвения на доклад и на неправилните действия на първоинстанционния съд по оставяне на исковата молба без движение, както и въпроси: в кои случаи може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск, за правомощията на въззивната инстанция да отмени порочно процесуално действие и да направи всички възможно, за да реши правния спор, кога е налице промяна в правното основание и може ли да съществува солидарна отговорност при института на неоснователното обогатяване.
В изложението на касатора [фирма] срещу решение № 45/09.01.14г. са поставени въпроси за това кога е налице очевидна фактическа грешка, по какви въпроси може да се произнася съдът в производството по чл.247 ГПК и може ли да променя формирана си воля и да постанови различен правен резултат.
В изложението на касаторите [фирма], Г. Н., С. С. и С. Ч. срещу решение № 45/09.01.14г. не са формулирани конкретни въпроси, а се цитира практика на ВКС по въпроси, аналогични на поставените от касатора [фирма].
Поставените от касаторите правни въпроси за допускане на касационното обжалване на решение № 465/10.10.13г. относно задължението на въззивния съд за излагането на мотиви в съдебното решение, за обсъждане на доказателствата и защитните позиция на страните, касаят правилността на обжалваното решение, без да са обвързани с конкретен правен въпрос. Отговорите на посочените въпроси произтичат пряко от процесуалните норми, като в конкретния случай въззивния съд е изложил подробни съображения, а евентуалното необсъждане на някои доказателства по спора е предопределено от приетата недопустимост на първоинстанционното решение, поради което въззивната инстанция не решава спора по същество.
Въпросът за правомощията на въззивния съд за служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение само до обжалваната с въззивната жалба част е решен в практиката на ВКС в ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС и въззивното решение съответства на тази практика. Допуснатият пропуск е отстранен с поправката на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.
Въпросите за задължението на въззивната инстанция да определи правната квалификация и да очертае правния спор, за значението на изготвения доклад и на неправилните действия на първоинстанционния съд по оставяне на исковата молба без движение, както и в кои случаи може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск, за правомощията на въззивната инстанция да отмени порочно процесуално действие, да направи всичко възможно, за да реши правния спор, кога е налице промяна в правното основание, са разрешени в ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС и обжалваното решение съответства на тази практика.
Въпросът за съществуване на солидарна отговорност при института на неоснователното обогатяване не е разрешен в обжалваното решение, тъй като е прието, че искането на ищеца е за разделна отговорност на ответниците.
Въпросът дали обезсилването на решението води до обезсилване на определенията за държавна такса и за разноските е от значение за спора, но отговорът му произтича от правната характеристика на посочените актове, чрез които се допълва и изменя основното решение, поради което отговорността за разноски се определя съобразно с изхода от спора.
Поставените от касаторите правни въпроси за допускане на касационното обжалване на решение № 45/09.01.14г. за това кога е налице очевидна фактическа грешка, по какви въпроси може да се произнася съдът в производството по чл.247 ГПК, може ли да променя формирана си воля и да постанови различен правен резултат, са теоретични и се решават във всеки конкретен случай. В решението е прието наличието на несъответствие между формираната воля, включително в частта относно подлежащото на въззивно обжалване първоинстанционно решение, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед на недопускане на касационно обжалване на касаторите не се дължат разноски за производство. Право на разноски има ответникът [фирма], но не са представени доказателства такива да са направени, както и списък по чл.80 ГПК, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 465/10.10.13г., както и на въззивно решение № 45/09.01.14г., постановени по т.д.№ 704/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.