О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 19.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №603/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Т. М. , срещу решение от №163 от 23.10.2008г по гр.дело № 298/2008г. на Варненски апелативен съд ,в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.02.2008г на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част по обективно съединени искове за обезщетение по чл. 200 от КТ ,както и по касационна жалба на „К„ О. гр. В. в частта , с която е потвърдено частичното уважаване на исковете .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката В. Т. М. посочва ,че по въпросът за началния момент на дължимата лихва при трудова злополука е дадено разрешение ,противно на практиката на Върховен касационен съд , ,респ. въпросът е противоречиво решаван . Доводът по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК е подкрепен с цитиране на съдебно решение №605/1995г на ІV г.о на ВКС. Като съществен въпрос , обуславящ допускане по чл. 280 ал.1 т.3 се посочва този при каква база на трудово възнаграждение следва да се обезщетява пропусната полза и какви доказателства са от значение за установяването на тази величина
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към жалбата касаторът „К„ О. посочва като съществен въпросът за значението , което има постигнато между увредения работник и работодателя споразумение с предмет обезщетение на вредите , с оглед решаващият довод на въззивния съд , че като постигнато на ранен етап , т.е преди всички вреди да са настъпили , същото не препятства иск по чл. 200 от КТ . Приложени са решения от практиката на ВС на РБ , ВКС и ВДА за случаи ,в което съдилищата са зачитали споразумения
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби .
За да приеме като допустимо упражнено правото да се търси обезщетение в пълен размер въпреки наличието на споразумение с работодателя , въззивният съд е изтъкнал, че предметът му не обхваща претендираните от ищцата вредоносни последици ,както и обстоятелството ,че се касае за трудовоправни отношения. Съдът възприема доводите на работодателя по въпроса за приложното поле на споразумението при наличие на трудова злополука ,но в хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,доколкото в практиката на съдилищата споразумението с предмет обезщетение не се третира еднакво за всички случаи .
Разглеждане на касационните оплаквания по същество следва да се допусне и по жалбата на В. Т. М. . Основателно е позоваването на критерия за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса за лихвата върху присъдените обезщетения по чл. 200 от КТ , квалифицирана от въззивния Варненски апелативен съд като мораторна(чл. 86 от ЗЗД) и същевременно присъдена не от датата на увреждането , а от датата на съставяне на акта за трудова злополука.
По тези съображения настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка въззивното решение , предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от №163 от 23.10.2008г по гр.дело № 298/2008г. на Варненски апелативен съд
Оставя касационната жалба на „К„ О. гр. В. без движение ,в седмичен срок от съобщението касаторът да внесе 105,38 лева държавна такса по сметка на ВКС ,в противен случай жалбата ща бъде върната .
След изтичане на срока делото да се докладва
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .