Определение №504 от 20.12.2010 по ч.пр. дело №502/502 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№504

София, 20.12.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 502 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. М. М., О. М. Р., Ф. А. А. и М. А. А. против определение № 8 от 8.03.2010 г., постановено по гр.д. № 35 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Р. М. М., О. М. Р., Ф. А. А. и М. А. А. за отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК на влязлото в сила решение № 769 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 3594/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Ответниците по частната жалба И. И. Р., З. М., С. М., Х. М., Х. И., А. И. М., Х. Я. Д., К. Я. А., А. Н. Я., М. Х., Ф. Я. Я., Х. М. Т., Г. М. А., Н. С. Н., Н. С. А., Ф. С. Б. и Я. В. Я. не изразяват становище по същата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. е констатирал, че молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 , като вида на соченото ново обстоятелство е писмена декларация с нотариално заверен подпис на неучастващо в делото лице, което дава сведения за упражняваната фактическа власт в продължение на 30 години на общия на страните наследодател – обстоятелство на което се позовават едва в касационната инстанция – и която по същността си съставлява свидетелски показания, които не са събрани по съдебен ред. Прието е, че свидетелските показания не са установени като „обстоятелство” по смисъла на закона и не представляват ново доказателство, като в тези случаи срокът по чл.305, ал.1 ГПК започва да тече от момента на постановяване на касационното решение и подадената на 4.11.2008 г. молба е извън преклузивния срок и е процесуално недопустима..
В жалбата са изложени твърдения, че неправилно съставът на ВКС е приел, че ищците са се позовали на давностно владение едва в касационната инстанция, докато това е станало при въззивното обжалване, но много по-късно отрили този свидетел, на когото му е било известно това обстоятелство, за това той не е разпитван пред останалите инстанции и е следвало на базата на това ново обстоятелство да бъде уважена молбата им за отмяна на влязлото в сила решение. Доводите са неоснователни. Ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е факт от действителността от съществено значение по делото, който при решаването му не е могъл да бъде известен на страната, т.е. касае се до непълнота на фактическия материал, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. Узнаването на обстоятелството, че съществува свидетел, чиито показания не са били събрани по делото, не е свързано с фактите, релевантни към спора, същевременно не се касае до „ново обстоятелство” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно правилно съставът на ВКС е констатирал, че пред инстанциите по същество не е било налице позоваване на придобивна давност, както и че свидетелските показания не съставляват „ново доказателство”, обосноваващо отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение следва, че правилно е констатирано, че в молбата за отмяна липсва изложение на соченото основание, както и че е изтекъл срока по чл.305, ал.1 ГПК и законосъобразно същата е оставена без разглеждане, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8 от 8.03.2010 г., постановено по гр.д. № 35 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top