2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр.София, 22.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 59 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Х. срещу решение от 24.01.2012 г., постановено по гр. д. № 6495 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 1151 от 4.01.2010 г., постановено по гр. д. № 9320 по описа за 2007 г. на Софийския районен съд, І ГО, 35 състав, за отхвърляне на предявените от Н. Й. Х. против Е. Б. Ч., С. А. Ч., В. Д. Д. искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на съгласие на продавача Н. Й. Х., обективиран в нотариален акт № 197, том ХХХІV, дело № 6751 от 19.04.1995 г. на нотариус И. Г., за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], № 39, [жилищен адрес] вх. „В”, ет.3, както и иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване в нотариалния акт поради липсата на описание на местонахождението на имота.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Предявява искане за спиране на производството и за изпращане на делото на прокуратурата поради данни за извършено престъпление. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, без да формулира конкретен въпрос. Позовава се на противоречията в заключенията на вещите лица-графолози относно това дали подписът под нотариалния акт е положен от продавача Н. Й. Х..
Ответниците по жалбата Е. Ч., С. Ч. и В. Д. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд счита, че искането за спиране на касационното производство трябва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Касационният съд не е инстанция по съществото на спора и не може да съобрази при постановяване на решението си нови факти, каквито представляват евентуално установени престъпни обстоятелства. Този съд трябва да изхожда при упражняване на контрола си за законосъобразност само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. Ето защо касационното производство не може да бъде спряно поради разкриване на престъпни обстоятелства и в този смисъл е разрешението, дадено в т.8 на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Н. Х. е изложила в исковата молба, че не е подписвала договора за продажба на апартамента си, находящ се в [населено място], [улица], № 39, [жилищен адрес] вх. „В”, ет.3, а в нотариалния акт няма описание на имота, поради което е предявила иск за нищожност на договора поради липса на съгласие, иск за нищожност на нотариалното удостоверяване и установителен иск за собственост. Софийският районен съд е отхвърлил исковете, а въззивният съд е потвърдил това решение, позовавайки се на доказателствена тежест на касатора да опровергае официалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване на подписа си и на съдебно-почерковите експертизи, установяващи, че подписът под нотариалния акт е неин. В касационната си жалба Н. Х. посочва наличието на експертиза и на особено мнение, според които тя не се е подписала под нотариалния акт. Въпреки дадените и указания обаче, тя не е успяла да формулира правен въпрос, свързан с противоположните изводи на експертизите, по който касационно обжалване може да бъде допуснато. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Поради диспозитивното начало касационният съд няма право да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
От събраните по делото доказателства не се разкриват престъпни обстоятелства, поради което не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо поради наличие на процесуалната пречка по чл.182, б. „д” от ГПК/отм./ и касационното обжалване не може служебно да бъде допуснато на това основание.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за спиране на касационното производство поради разкриване на престъпно обстоятелство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2012 г., постановено по гр. д. № 6495 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „А” въззивен състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: