О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 03.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1303/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 590 от 03.12.2015г по в.гр.дело № 760/2015г. на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №637 от 03.05.2015г по гр.д. № 3097/2013г на Плевенски районен , произнесено по заведен срещу касатора иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане , който е уважен . Ищецът е постарадал при инцидент , докато е бил настанен на задължително лечение в психиатрично заведение , поради което е ангажирана отговорността на ответника по чл. 47 ал.2 ,вр. чл.49 ЗЗД .
В приложеното съм жалбата изложение здравното заведение поставя въпроси : длъжен ли е съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца да подпише пълномощно и договор за правна помощ ,при наличие на данни за негово психиатрично заболяване , в случая епикриза с диагноза органично налудно (шизофреноподобно)разстройство . Изтъква се , че в хода на производството съдът е бил длъжен служебно да изясни и установи възможността „ищецът да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си” В тази връзка с формулиран и втория въпрос : длъжен ли съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца, при данни че е бил настанен в психиатрична клиника за експертиза по реда на чл. 155 от закона за здравето Въпросът се свързват с довод за недопустимост на решението и противоречие с практика на ВКС , в която се изтъкват служебните задължения на съда в тази връзка Приложено е определение №117/2014 г по т.д №158/2014г,ТК ,практика на ВКС по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК
Отговор е постъпил от ответника по жалбата П. П. Г., представляван от адв.Св. Р.. Като правоспособно лице ищецът може лично да извършва всякакви процесуални действия ,съответно да упълномощи адвокат . Поставянето на този въпрос не може да компроментира защитата на правата на ищеца като лице,страдащо от психиатрично заболяване ,това ще е в противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение, нито по критериите за селекеция на касационните жалби в чл.280 ал.1 ГПК,за да се даде отговор на формулираните правни въпроси.
Същите са израз на превратно разбиране на касатора за принципа на служебното начало в процеса и на служебните задължения на съда , когато следи за процесуалната правоспособност и дееспособност на страните. Ищецът в настоящия процес П. П. Г. е правоспособен български гражданин, навършил пълнолетие и неговата дееспособност безспорно не е ограничавана по реда , предвиден в закона . Общият режим на дееспособноста предпоставя и изводът за редовност при упълномощаването на адвокат , който да предяви иска и да осъществи процесуалното представителство по делото. Чрез настоящия иск, като лице с психически увреждания , постарал при инцидент в ответното здравно заведение докато е бил на лечение , П. П. Г. е реализирал правото си на обезщетение .
Поначало съдът, пред който правният спор е висящ, няма основание служебно на предприема освидетелстване на страна по делото. Проверката за правоспособност и дееспособност на участниците в процеса не се изразява в подобни действия. В случая по делото не са налице и обстоятелствата, при които съдът прилага чл.229 ал.1 т.3 ГПК. По възраженията на ответната страна, изразила съмнения относно редовността при упълномощаването за завеждане на делото , Плевенски районен съд съответно е приложил процедурата по чл. 176 ГПК. Ищецът се е явил в съдебно заседание на 03.04-2015г и лично е заявил, че е подписал пълномощното на представляващия го адвокат и че желае този адвокат да го представлява в процеса. След като основанията за съмнение по въпроси, касаещи допустимостта на процеса са били отстранени по този начин , като въззивен жалбоподател касаторът и ответник по иска не е изтъквал процесуални нарушения спрямо приетото редовно процесуално представителство на ищцовата страна , нито някакви факти, налагащи съдът да упражни други свои служебни правомощия. Доводът за противоречие с указаното в определение №117/2014 г по т.д №158/2014г,ТК на ВКС ,по въпроса за задължението на съда да следи за процесуалната правоспособност и дееспособност по всяко време на делото, е неоснователен. В правовата държава водещ е залегналият в чл.1 , чл.12 т.1-3 и чл.13 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон и в сила от 21.04.2012г )принцип за защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на всички права от хората с увреждания , признаване правоспособността и дееспособността им – наравно с всички останали , при подходящи мерки за осигуряване необходимата им подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права и достъп до правосъдие , включително чрез предоставяне на подходящи процесуални мерки с оглед ефективното изпълняване на тяхната роля като преки , или непреки участници в съдебен процес. В действията си по настоящето дело,съдилищата са тълкували и приложили действащите процесуални норми в съответствие с горните възприети и в практиката на ВКС цели и принципи, в рамките на служебната си компетентност.
Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
Касатърът следва да заплати 500 лева разноски .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 590 от 03.12.2015г по в.гр.дело № 760/2015г. на Плевенски окръжен съд.
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на П. П. Г. сумата 500 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .