О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 30.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2680/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Г. и К. М. Р. Г.,чрез пълномощника им адв.-П. М. срещу определение №1725/17.01.2014 г. по ч.гр. д.№354/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-А състав.
Касаторите намират, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск по чл.424 ГПК без да вземе предвид новооткрити доказателства за важни обстоятелства по делото- справки от топлинния счетоводител за потребена топлоенергия, в които имената им не фигурират.Те не са им били известни до изтичане срока на възражението по издадената срещу тях заповед за изпълнение.Представени са още с исковата молба и с тях е обоснован правния интерес от предявяване на иска.Молят определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на предявения иск.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставят въпросите:
-може ли въззивният съд да установи липсата на предпоставки за допустимостта на иск по чл.424 ГПК без да разглежда твърденията на ищеца, че са налице доказателства за наличие на задължение на трето лице за процесните суми и без да мотивира необсъждането им;
-обусловена ли е преценката за допустимостта на иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Ответникът по частната касационна жалба „Т. София”-ЕАД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима с оглед цената на исковете, предмет на спора.
Ответникът по частната касационна жалба е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу касаторите за сумата 1 414,60 лв. ,представляваща доставена,но неизплатена топлинна енергия , мораторна лихва в размер на сумата 739,37 лв. за периода 31.01.2003 г.-07.12.2011 г. и законната лихва.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като същите са осъдени да заплатят поотделно всеки един сумите 707,30 лв. за потребена топлинна енергия, 369,69 лихва за забава за периоида 31.01.2003 г.-07.12.2011 г. и законната лихва от 15.12.2011 г., 50 лв. разноски по делото и 25 лв. д.такса.Съобщение за заповедта било връчено на 03.04.2012 г., а възражение срещу нея постъпило на 20.04.2012 г.С разпореждане от 02.05.2012 . първоинстанционният съд е приел, че възражението е подадено след изтичане на законовия срок, заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.Касаторите предявили установителен иск с правно основание чл.424 ал.1 ГПК, като в исковата молба са посочили, че цената му е 3 337,40 лв.В допълнителна молба са уточнили , че всеки един от касаторите не дължи 707,30 лв. главница, 47,13 лв. законна лихва, 369,69 лихва за забава, 75 лв. разноски по ч.гр.дело, 120,86 лв. разноски по изп.дело и 348,72 лв. такси по изп.дело.С определение от 11.11.2013 г. по гр.д.№40666/2012 г. на Софийски районен съд, І г.о., 50 състав исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. С обжалваното определение същото е потвърдено. Въззивният съд е приел, че доводите за недължимост на исковите суми са обусловени от факти,които са съществували към момента на издаване на заповедта за изпълнение.В такъв случай защитата на длъжника е само в рамките на заповедното производство ,пропускът да бъде реализирана не прави допустим иск по чл. 124 ал.1 ГПК, а възражения за нови писмени доказателства се правят едва с частната жалба.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.274 ал.ІV ГПК , като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. В исковата молба и уточнението към нея касаторите са заявили,че предявяват множество установителни искове за суми , които подробно са посочени в изложението по-горе. В съответствие с така посочения размер на същите е внесена и дължимата д.такса.Цената на иска е определена съобразно разпоредбата на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума.Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска.Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК не е допустим касационният контрол и на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба подадена от В. Г. и К. М. Р. Г. срещу определение №1725/17.01.2014 г. по ч.гр. д.№ 354/2014 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: