5
5
Определение по т. д. № 67/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 67/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№504
София, 20.06.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 67 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Т., гражданин на Република И., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 6 чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. Д. срещу въззивно решение № 1379/27.07.2011 г. по гр. д. № 1439/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 733/10.02.2011 г. по гр. д. №І 9559/2009 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Д. Т. против “М. риълти интернешънъл кънстракшън 1” Е. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 57292,52 лв., представляваща част от покупната цена на апартамент № А 305, находящ се на трети етаж, ниво три, сграда А в комплекс “А. Х.”, [населено място] и за сумата 5676,31 лв., представляваща депозит за резервация на същия имот.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради противоречие с материалния закон – чл. 9, чл. 20, чл. 20а, чл. 166 и чл. 179 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК, както и поради необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, които е формулирал в три точки, както следва: 1/ сключена ли е сделка /договорна ипотека/ със самия имот – описания в договора апартамент или само с правото на строеж за изграждането му; 2/ При ипотекирано право на строеж, което е ипотекирано преди изграждането на имота – описаният в договора апартамент, ще премине /простре/ ли ипотеката по право и върху самия имот; 3/ Учредената договорна ипотека представлява ли сделка от категорията на посочените в чл. 4.2, във вр. с чл. 4.1, б ”б” от процесния договор, при която се увреждат интересите на кредитора – касатор и за него възниква ли правото да развали договора с едностранно изявление или без предизвестие. Посочено е основание по чл. 280, ал. 1, т.т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] моли да не бъде допускано касационно обжалване, поради отсъствие на основанията по чл. 280 ГПК. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Третото лице – помагач на ищците [фирма], [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение СГС е приел, че претендираната на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сума 57292,52 лв., платена от ищеца като част от цената на сключения с ответното дружество предварителен договор от 18.11.2006 г. за продажба на недвижим имот, не подлежи на връщане, тъй като облигационната връзка между страните не е преустановена с отправено от ищеца предизвестие за разваляне на договора, поради неизпълнение на поетото в чл. 4,2 от него задължение на продавача – да не сключва сделки с предмет процесния имот без изричното писмено съгласие на купувача.
Според решаващия състав, предвиденото за купувача право да развали едностранно договора, поради неизпълнение на посоченото задължение, следва да се преценява с оглед предмета на конкретния договор за строителство и продажба, при съобразяване съдържанието на клаузата в чл. 4.1, б. ”б”. В мотивите на въззивното решение е прието, че към момента на сключване на сделката /ипотека/, имотът все още не е бил изграден, респ. не е възникнало задължение за продавача да прехвърли и предаде имота на купувачите без тежести, при това учредяването на договорна ипотека върху право на строеж не може да се разглежда като сделка, сключена с конкретния апартамент, тъй като ипотеката би преминала като тежест върху апартамента, ако не бъде заличена, докато в случая, от данните по делото е установено, че по отношение на всеки един от апартаментите, ипотеките са били заличавани непосредствено преди прехвърлянето им.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, що се отнася и до трите въпроса, посочени от жалбоподателя, то тези въпроси са свързани с правилността на обжалвания въззивен акт, а отговорът им е изцяло в зависимост от извършената от съда преценка на доказателствата и на даденото тълкуване на две от клаузите в процесния предварителен договор – чл. 4.1 б.”б” и чл. 4.2 от същия. Изводите на въззивния съд са в резултат на тълкуване на клаузите и не би могло да се проверяват в производството по чл. 288 ГПК. Следователно, не може да се направи извод, че е осъществена общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като изразеното от въззивния съд становище за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основан на конкретните данни по делото, свързани с предвидени от страните основания за преустановяване на договорната връзка.
Правните изводи на решаващия състав за неоснователност на исковата претенция произтичат от цялостната и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и изводите по приложението на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
Освен това, недоказано е и основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като произнасянето от въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, на която се позовава касатора – решение № 1029/14.07.1999 г. по гр. д. № 337/1999 г., V г. о., постановено при действието на ГПК /отм./, в което е застъпено становището, че учредената в хода на строителството ипотека върху поземления имот и правото на строеж се разпростира по право и върху построената в имота сграда, съответно върху обектите в нея след завършване на строителството. Подобно становище е изложено и в мотивите на въззивния съд, който обаче е приел, че в разглеждания случай разпростирането на ипотеката върху процесния апартамент не съставлява действие, увреждащо интересите на купувача по смисъла на визираните текстове от договора, предвид целта на учредяването и доказания по делото факт, че продавачът е заличавал всички ипотеки, преминали върху обектите в построените сгради на комплекс “А. Х.”, непосредствено преди да се сключи окончателен договор с всеки купувач.
Останалите, приложени към изложението, решения са ирелевантни за преценка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не съдържат отбелязване да са влезли в сила и според разясненията в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират съдебна практика.
С оглед изхода на производството пред касационната инстанция , предвид своевременно направено искане от ответника и представен списък на разноските, заедно с договор за правни услуги и банково извлечение, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 /две хиляди/ лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1379/27.07.2011 г. по гр. д. № 1439/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Т., гражданин на Република И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап. 6 – адв. кантора „П. и Д.” да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: