2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3609/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 15.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3609/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 26/27.02.2015 год., постановено по в.гр.дело № 4/2015 год. на Варненския апелативен съд, с което е
– отменено решение № 1679/23.07.2013 год. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.дело № 220/2011 год., само в частта, с която е отхвърлен установителния иск на М. Д. М. срещу П. Н. С. за признаване за установено, че М. Д. М. е изключителен собственик на 8731/35961 ид.ч. от жилище, представляващо ап.№ 8 в [населено място], [улица], четвърти етаж, ведно с прилежащата му изба и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж както и в частта за разноските, и вместо него е постановено друго за
– приемане за установено в отношенията на М. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.8 и П. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.5, че М. Д. М. е изключителен собственик на 8731/35961 ид.ч. от жилище, находящо се в [населено място], [улица], на четвърти етаж в жилищен блок на Ж.”Д.”, с площ от 111.60 кв.м., при граници на същото: от изток – ап.7, от север-стълбище, ап.8 и 9, от запад-ап.9, от юг-двор, ведно с изба № 8, с площ от 22.87 кв.м., както и 7.5735% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като понастоящем жилището било отразено в кадастралната карта на [населено място] с идентификатор № 10135.1504.29.1.8, като представляващо имущество, придобито по време на брака с лични средства, дарени от родителите му, на основание чл.23, ал.1 СК и е
– потвърдено решение № 1679/23.07.2013 год. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.дело № 220/2011 год., в останалата му част, с която са отхвърлени установителните искове, предявени от М. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.8 срещу П. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.5 за признаване за установено, че М. Д. М. е изключителен собственик на 27230/35961 ид.ч. от жилище, находящо се в [населено място], [улица], на четвърти етаж в жилищен блок на Ж.”Д.” с площ от 111.60 кв.м., при граници на същото: от изток – ап.7, от север-стълбище, ап.8 и 9, от запад-ап.9, от юг-двор, ведно с изба № 8, с площ от 22.87 кв.м., както и 7.5735% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като понастоящем жилището било отразено в кадастралната карта на [населено място] с идентификатор № 10135.1504.29.1.8, както и на целия гараж, находящ се в описаната жилищна сграда на [улица], с площ от 21.55 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.6445% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 10135.1504.29.1.22, като придобити по време на брака на страните с лични средства, на основание чл.23, ал.1 СК
– с осъждане П. Н. С. да заплати на М. Д. М. сумата от 964,21 лева, разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от исковете и по компенсация.
Недоволен от въззивното решение в потвърдената част е ищецът М. Д. М., представляван от адвокат К. М., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по:
1. Процесуалноправният въпрос за начина, по който следва да се направи анализ и да се ценят свидетелските показания; за задължението на съда, когато не дава вяра на относими и допустими свидетелски показания?
2. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Недоволна от въззивното решение в отменената(уважената) част е ответницата по спора П. Н. С., представлявана от адвокат В. П., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпросите:
1. Когато дадените от Върховния касационен съд задължителни указания по чл.294 от ГПК са сведени до преценка само на изчерпателно посочени доказателства(гласни), чието необсъждане е послужило като единствено основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, допустимо ли е при повторното разглеждане съдът да не се съобрази с тях и вместо обсъждане на посочените в указанията доказателства(гласни), извърши обсъждане на други доказателства (икономически експертизи) и въз основа само на последните да формира своите решаващи за крайния изход на делото изводи; извърши разширително прилагане на указанията от Върховния касационен съд като при повторното разглеждане на делото обсъди доказателства, за които не са му дадени указания да ги преценява?
2. Опорочено(необосновано, необективно и некомпетентно) ли е заключението на експертиза, ако е изготвено въз основа на доказателства, които не са събрани от съда по надлежния ред в т.ч. документ, намиращ се „на корицата на делото”, показания на анонимно лице, което не е допуснато до разпит, но е разпитано от вещото лице и заключението съдържа предположения на вещото лице, вместо обективни констатации?
3. Длъжен ли е съдът да извърши преценка по чл.202 от ГПК като обсъди и всички възражения от страните във връзка със заключението на експертизата?
4. Крайният резултат от преценката на съда по чл.202 от ГПК зависим ли е от правилата за разпределение между страните на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, респ. не изпълнението от страната на задължението й да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, обуславя ли съответно преценка на не кредитиране на експертното заключение?
5. Страната, която се позовава на съвместен принос в придобитото по време на брака имущество, носи ли доказателствена тежест за установяване на твърдението си за съвместен принос; правно релевантните за иска по чл.23 от СК факти (извънбрачния характер на средствата, вложени в придобитото по време на брака имущество) следва ли да се докажат от страната – ищец по иска, при условията на пълно и главно доказване?
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори по всяка жалба със становище за недопустимост на касационното обжалване по насрещната.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационните жалби с оглед доводите на страните в изложеното по допустимост на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел след пространен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. изслушаните еднолични и комплексни експертизи, показанията на разпитаните свидетели, кредитирани при отчитане заинтересованост и всички писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност като е направен законосъобразен извод, че сумата 8 731 лева (от цената на процесния апартамент) е покрита със средства, дарени на ищеца М. от родителите му като част от отчужден недвижим имот. Съобразени са задължителните указания, дадени с отменителното решение № 193/14 от 06.01.2015 год. по гр.дело № 2647/2014 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, че е оборена презумцията на чл.19, ал.3 от СК(отм.) за съвместен принос само за апартамента и е допустимо със свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК да се установява дарение на парични средства на стойност над 5 000 лева от родителите на единия съпруг на този съпруг както и че не е установена пълна, а частична трансформация, т.е. посочената идеална част.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производства по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
– решение № 606/13.11.2009 год. по гр.дело № 265/2009 год. на второ гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и ново разглеждане при условията на чл.218з от ГПК(отм.);
– решение № 740/26.10.2010 год. по гр.дело № 1935/2009 год. на първо гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.108 от ЗС във връзка с чл.13, ал.1 от СК(отм.) и чл.79, ал.1 от ЗС;
– решение № 344/01.11.2011 год. по гр.дело № 1451/2010 год. на същото отделение се отнася до иск с правна квалификация чл.108 от ЗС във връзка с чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и нормата на чл.218з от ГПК(отм.);
– решение № 195/04.07.2012 год. по гр.дело № 632/2011 год. на същото отделение е по иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във връзка с § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ;
– решение № 270/30.06.2010 год. по гр.дело № 3828/2008 год. на същото отделение касае иск по чл.97, ал.1 от ГПК(отм.);
– решение № 230/11.02.2013 год. по гр.дело № 1090/2011 год. на второ търговско отделение е по иск с правна квалификация чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.161 от ЗУТ;
– решение № 200/21.10.2013 год. по гр.дело № 2254/2013 год. на второ гражданско отделение е постановено по иск на основание чл.32, ал.2 от ЗС;
– решение № 164/04.06.2014 год. по гр.дело № 196/2014 год. на трето гражданско отделение се отнася до иск по чл.59, ал.8, т.2 от СК;
– решение № 27/02.02.2015 год. по гр.дело № 4265/2014 год. на четвърто гражданско отделение е по иск на основание чл.26, ал.1, изр.3 във връзка с чл.40 от ЗЗД;
– решение № 108/16.05.2011 год. по гр.дело № 1814/2009 год. на четвърто гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.237 ЗОВСРБ(отм.) във връзка с чл.202 от ГПК;
– решение № 118/15.05.2012 год. по гр.дело № 588/2011 год. на трето гражданско отделение се отнася до иск с правна квалификация чл.19, ал.3 от ЗЗД;
– решение № 196/03.08.2012 год. по гр.дело № 1417/2010 год. на първо гражданско отделение е по иск на основание чл.97, ал.1 от ГПК(отм.);
– решение № 241/23.10.2013 год. по гр.дело № 3194/2013 год. на същото отделение касае иск по чл.109 от ЗС;
– решение № 60/25.03.2013 год. по гр.дело № 475/2012 год. на второ търговско отделение е по чл.61, ал.1 от ЗЗД;
– решение № 267/04.03.2014 год. по гр.дело № 30/2013 год. на първо гражданско отделение касае иск по чл.17а от З.(отм.);
– решение № 533/03.07.2009 год. по гр.дело № 442/2008 год. на трето гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.21, ал.2 от СК, но е постановено в производство по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК и не е задължителна практика.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 371/27.04.2010 год. по гр.дело № 2840/2008 год. на пето гражданско отделение във връзка с приложението на чл.19, ал.1 и ал.3, чл.21 от СК от 1985 год.(отм.);
– решение № 581/02.08.2010 год. по гр.дело № 1329/2009 год. на първо гражданско отделение касае приложението на чл.19, ал.3, чл.20, ал.1, чл.27 от СК(отм.) във връзка с чл.34 от ЗС;
– аналогично е производството и по решение № 249/27.12.2011 год. по гр.дело № 1037/2010 год. на второ гражданско отделение;
– решение № 176/28.05.2011 год. по гр.дело № 759/2010 год. на второ гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а
– решение № 24/10 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на първо гражданско отделение касае иск на основание чл.109а от ЗС.
Решения на Върховния съд: № 1072/06.07.1956 год. по гр.дело № 4267/1956 год., № 1510/12.10.1956 год. по гр.дело № 6329/1956 год., № 1240/13.09.1957 год. по гр.дело № 4775/1957 год., № 2056/13.10.1958 год. по гр.дело № 5916/1958 год., всички на първо гражданско отделение, са постановени по ГПК от 1951 год.(отм.) и не представляват задължителна практика, поради което не следва да бъдат съобразявани.
Всъщност доводите на касаторите в изложенията им по чл.288 от ГПК се свеждат до твърдяни и в касационните жалби необоснованост и неправилност на въззивното решение, които са основания за касиране съгласно чл.281 от ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационното обжалване на някое от основанията, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора разноските по делото (по 30 лева за държавна такса) остават за касаторите така както са направени, липсват доказателства за сторени други такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26/27.02.2015 год. по в.гр.дело № 4/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ